След Новата година зетят на Старият полковник ни му се обаждаше, ни се появяваше. Трябваше да дойде поне про форма на рождения ден на Старият полковник, но…
Невъзпитан! Обидил се бил, моля ви се… От какво бе? Че Старият полковник показа кой командва парада и се появи на празненството за Нова година с пържоли, които саморъчно раздаваше на останалите? Ама било невъзпитано да се ходи на гости с твое ядене – обиждал си домакините с неверието си в способностите им да те посрещнат?
Че каква обида е това? Те са длъжни да го посрещнат, да го обслужват, да го сложат на челно място… Домът е на дъщеря му – значи е негов! И толкова!
Лошото е, че отдавна не го канеха близки и познати на празненства, сватби, рождени дни… Не, не бяха забравили. Обратното – помнеха, добре помнеха…
А днес разбра, че в неделя ще идва внукът с децата си. При родителите си, обаче със сигурност щеше да посети Старият полковник. Длъжен беше! Това да не е концерт по желание, та всеки да ходи където си ще…
Макар децата да са ...