СТАРИЯТ СЕЛСКИ ДВОР
Човешки крак не беше стъпвал по тези места. Само зайци, змии, птици разни, а понякога и по едри диви животни минаваха по ливадата, осеяна с цветя и разни треви, чийто качества никой тогава не познаваше още. Нежният синчец, дребната незабравка, кърпикожухчето, дивата мента и маточината другаруваха с паламидата, дивия чесън, лайкучката и мащерката. А печурките и челядинките допринасяха за обогатяване на палитрата от цветове и аромати на голямата поляна, край боровата гора на южния рид на Циганката. Осите и пчелите жужеха от сутрин до вечер и събираха божествен нектар, който отнасяха Бог знае къде.
Зимно време гладни вълци търсеха жертви, а лисиците, нарамили красивите си опашки, дебнеха някоя заблудена кокошка от долните махали.
Пролетно време, когато тревата беше сочна и хрупкава, млади овчари и пастирки идваха тук да нахранят стоката си, па и дивите пориви на плътта си. Далеч от хорските очи и уши, те спокойно се отдаваха на страстите си, които обикновено бързо угас ...