Стоножката, която нехае

Сега след като разсъждавам от позицията на зрял и мъдър човек, ми се струва, че копринените чорапи не са чак толкова важни. Не, че съм се отказал напълно от тях, не нищо подобно, но просто вече не са най-важното нещо в живота ми (поне засега). Та, като заговорих за копринени чорапи, се подсетих са една доста интересна история, в която пак главните действащи лица са хора. Не, че хората са лоши, но един кон винаги ще ти е от полза когато се сблъскаш очи в очи с великденският заек. Но, стига съм се отплесвал. И така значи - тази история се случи в далечната 1457-а година, и аз бях там, и ти беше там, и майка ти беше там, дори и копринените чорапи бяха там. Значи случи се следното, един изключително важен за мен човек почина преди месец и аз бих искал да го поздравя от трибуната, с която обядвам, не че се оплаквам, но все пак тя се върти. Ето защо древните гърци са казали следното: "Когато умреш, то ти непременно си мъртъв." Така за финал аз искам да обобщя следното:

- ЗА БОГА, ХОРА, НЕ НОСЕТЕ КОПРИНЕНИ ЧОРАПИ, ЗАЩОТО ПИРАТСТВОТО ОГРАБВА!