СТРАХ
Вървя под такта на падащата вода и мечтая за морето. Под светлината на карбидната лампа, едва виждам следващия завой на галерията. Ще работя на скрепера. Две ръчки командваш и това е. До вчера бях на проходка, като помощник-миньор. Имах задължение да задържам бургията към скалата, докато влезе в нея. Всички майстори започваха да бурят на сухо. Само моят Бечо - бях му измислил прякор - пускаше вода. Аз, с моите метър и шейсет, едва достигах горния край на галерията, качен на някой сандък. Като пуснеше водата, тя потичаше по изпотеното ми тяло. Ужас! В рудника температурата достигаше до четиридесет градуса, а водата - два-три. Изпуснах бургията. Бечо, или Дечо, имаше къдрава коса и лице на овца. Тялото му имаше форма на двукрил гардероб - колкото беше як, толкова и тъп. Той ме сграбчи и залепи на върха на галерията. ”Тук ще държиш”! След това ме подхвърли като пале. На мен ми причерня, грабнах парче дъска и така го цапардосах, че той избля, проснат на земята.
Бригадирът набързо ме ...