Не съм женен и не знам дали скоро ще стане тая работа. Проблем, братле, ти ме познаваш отдавна, ще ти обясня, дано ме разбереш.

Притеснявам се от жените, ще ме попиташ сигурно как така и от кога – да ти кажа, и аз точно не знам, но тоя киндилик май ми е още от ученическите години. Притеснявах се от хубавите момичета, та чак страх ме обхващаше. В рода няма такъв друг като мене – ни дядовци, ни баща, ни брат; последният сума жени смени. Та в училище, като ни подреждаха по чиновете, се паднах с най-хубавото момиче да седя – бонбонче, ти казвам. Останалите момчета направо ми завидяха, ама аз на тръни през часовете, потя се, червя се, дума не ù обелвам. Остави, ами се появи и една много красива учителка по литература, не смея в очите да я погледна, като вземе да ме изпитва, запецвам и край.

Рекох на нашите, че ми е много притеснително в тоя клас, ходиха при директора, прехвърлиха ме в друг клас, та криво-ляво завърших.

На абитуриентския бал голям зор изкарах пак, една моя съученичка нямала кавалер, та се лепна за мен и цяла вечер все до нея; като се понапи, взе да ми се натиска, па и иска да се целуваме; рекох ù, че не обичам да правя такива неща, тя пък се засегна, че вероятно не я харесвам и затова. Как да ù обясня страховете си!

После в казармата нямах проблеми, зер там са все мъже, ама имахме едни срещи с разни училища, провеждахме нещо като забави, където наборите се спукваха да танцуват и да се натискат с ученичките, пък аз оставах доброволно наряд, ама си бях спокоен.

Като почнах работа, много жени и моми около мене, колежки, задяват ме, чатлак дават, аз - пас. Пуснаха ми приказка, че съм мека китка, ама к'во да направя, трая си. Пък годините вървят, нашите се надяват да се задомя, снаха да им докарам, внучета да имат.

Притесних се, реших да ида на лекар, да споделя проблема, да разбера какво ми е. Отидох, правят ми изследвания - нищо ми няма, здрав, прав и с ерекция, така да се каже.

Викат ми: момче, бягай на психотерапевт, белким ти помогне. Отивам, споделям проблема си, връща ме назад във времето, цял месец сеанси, накрая ми рече и диагнозата – гинефобия (страх от жени), а пък дето съм се потял при красиви жени и съм мълчал като пукал, ми рече, че е калигинефобия, демек страх от красиви жени.

Казаха ми, че лекар трябва да съм си аз, да спортувам, да общувам, да се занимавам с йога и т.н., и да ходя на контролни прегледи. Добавиха, че жените не са никак страшни, а са дар от Бога за мъжа. Хубави приказки, ама на тях им е широко около врата.

Майка ми, като разбра какво ми е, вика: ще те водя на врачка – да видим що ще рече.

Още от вратата оная се развика: ”А бре, мóмче, оти те страх от мóми, бре?" И почна да ми бае, на карти да ми гледа, на бобени зърна и най-накрая ми рече: ”Ке се оправиш, синко, ама време ке мине!” Препоръча едни билки да пия, на минерални бани да ходя и пак при нея да отида след време.

И сега изпълнявам, пия горчилки разни, ходя на бани и се надявам…

Наближавам трийсетте и ми е време вече, братле, иначе пиши ме стар ерген след някоя година. А ти как си, как е жена ти? Развел си се, така ли! А, пак си женен -  браво! Хайде да пийнем по още едно, па да ми кажеш някой мурафет, щото, братле, някои си сменят жените като носни кърпички, пък за такива като мене и една няма. Акъл ми дай какво да правя! Хайде, наздраве!