Страшна и готина готическа история
До сами замъка беше струпано селото. Нови дървени къщурки /честите нападения на съседните феодали постоянно разчистваха територията за спешни строежи/ със сламени покриви, пътеки заместваха улиците, до сами реката – зеленчукови градини. Най-вече с ряпа…
Малко настрани, до сами кръстопътя, беше кръчмата - хан. За хората тя беше и убежище на пътници, и база за търговци, и място, където гладният можеше да се нахрани, а имащият дребни пари или нещо за смяна – дори да получи месо…
Месо!
Истинско!
Прасета в селото не отглеждаха – твърде често изчезваха, кравите държаха за мляко, воловете и магаретата служеха до предпоследно, а последното им задължение беше задоволяването на пламъка в гладния поглед на стопанина…
Но минаваха пътници, отсядаха търговци, понякога дори рицари с дружината си спираха в кръчмата – хан.
И всички хвалеха мръвките – свалени от шиша или извадени от фурната…
А един ден господарят на замъка изпрати всичките си воини, слуги, стражници и те обкръжиха кръчмата-хан.
В мазето откриха прясно обесена млада селянка, чакаща разфасовката, а в пясъчната пещера до пътя – остатъци от десетина скелети.
Изгориха кръчмата - хан заедно с ханджията, жена му, трите им деца и гърбавия слуга. Сетне повикаха свеценици от графския замък, за да освети поруганото място…
След няколко години, на път за замъка, покрай черните останки минаха двама трубадури…
- Помниш ли – каза единият – Тук имаше кръчма…
- Помня – кимна другият – Хубаво месо приготвяха…
П.П. Чаках да ми смелят кило от бут и кило свински гърди, зяпах във витрината с изложения мръвчест асортимент и внезапно ми хрумна шантаво-мрачната история…
Който иска – да стане веган…
Ще му разкажа зловещата история за страданията на набраната и жива нарязана салата…
П.П.П. Пускам понякога по две - зрението изчезва и искам да изчерпам резервите преди да поспя...
© Георги Коновски All rights reserved.
