Две чакащи нещо тела, две искащи нещо души. Погледи жадни, тръпнещи в лятната нощ. Мисли - сякаш еднакви. Бързо разменят се думи - средство, за да се стигне до влажната цел. Приближават се бавно, навеждат се уж случайно, два силуета на мъж и жена. И ето, моментът настъпва: да гориш бавно в рая, кръвта да кипи, думите, бавни и нежни, а стонове мощни звучат. Сърцата бият жестоко, очите се отварят едва. Достига се края, вулканът изригва, после жарта бързо догаря, а на другата сутрин остава само сивата пепел и празната, искаща още, душа.