Dec 26, 2021, 10:39 AM

Стъпки в пясъка 

  Prose » Narratives
952 0 1
3 мин reading

- Оооо, младежи! Как е настроението? - жизнерадостно почти се провикна служителката на БДЖ към групата пенсионери, които седяха кротко на празния перон. Поредното закъснение на бързия влак за Варна явно не ги притесняваше особено. Може би, защото на тяхната възраст времето вече има малко по-лежерно усещане само за себе си, изпълнено с много повече търпение и условни наклонения. А и морето, закъдето се бяха запътили, така или иначе, нямаше да избяга. За мъжете, които бяха отишли по-настрани да изпушат по една цигара, това бе удобен повод да продължат разговорите си за политиката, които и без това водеха ежедневно в пенсионерския клуб. Обсъждаха въпроси от националната сигурност и състоянието на съдебната система, бъдещото правителство, поведението на новите политически играчи.  Анализираха се цените на тока и пропорционалното им съотношение към пенсиите.

Жените от групата бяха съсредоточили своето внимание върху олимпиадата, ценовата политика на голяма верига аптеки и тънкостите около приготвянето на зимнина. Дори се зароди малък спор относно това кой вид чушкопек е по-удобен за ползване - за една или за три чушки.

- На море ли отиваме? - продължи на висок глас началник-гарата, докато подпъхваше старателно ризата на униформата си и приглади с ръка дългата си черна плитка под своята фуражка, килната закачливо на една страна.

Жените я погледнаха дружелюбно, усмихнаха се и една от тях, която до този момент само мълчеше, плетейки шарен вълнен шал, отговори:

- Тръгнали сме натам. Пък да видим кога ще пристигнем. - после провери с ръка кълбото прежда, което се търкаляше в краката й, пъхнато в найлонов плик, за да не се цапа, и продължи да плете.

Местната черно-бяла котка, която всички на гарата наричаха с различни имена, бавно премина като на парад пред групата кандидат-летовници, без да я удостои с височайшето си внимание. Спря се за миг до консервната кутия от русенско варено, поставена до един от улуците, и отпи няколко глътки от водата в нея. Огледа се отегчено и се настани удобно под сянката на козирката на перона, потъвайки в необятния Свят на своето котешко безвремие.

- Хайде да те водим с нас, девойче! - предложи весело друга пенсионерка, докато старателно търсеше нещо в голямата пътна чанта до себе си.

Служителката на БДЖ провери по навик дали сигналната палка е под мишницата й, придърпа полата си и каза:

- Вече бях на море. Догодина, живот и здраве, пак. - след това примижа някак блажено под жарките лъчи на слънцето, което вече прежуряше. Спомни си как само преди няколко дни тя и той вървяха, хванати за ръце, по златистия пясък на плажа, дишайки свежия морски въздух, загледани в хоризонта. Там спокойното дружелюбно море и безкрайната небесна шир се сливаха в едно съвършено Цяло - също като тях двамата. Вълните нежно къпеха брега, заличавайки следите от стъпките им под крясъка на своенравните чайки над главите им. В такива моменти й се искаше времето някак да забави своя ход, а Земята да спре за миг да се върти, само за миг, който да запази завинаги в папка "СПОМЕНИ" от хард диска на живота си. Кога ли пак ще го види отново? Защо търпението винаги трябваше да бъде толкова жестоко и непреклонно?

- А пък аз помня първия път, когато видях морето - обади се отново жената, която плетеше шал, сякаш беше разгадала мислите на началник-гарата, или поне част от тях. - Бях почти на 26 г. Може би малко късно. Днес децата рано-рано се запознават с вълните.

- Някои деца. - вметна между другото жената, която преди малко търсеше нещо в чантата си и млъкна, а плетачката на шала довърши:

- Помня, че цели три часа не излязох от водата, а на другия ден едва имах сили да стана от леглото.

- Само недей да го правиш този път. - посъветва я една от жените, нахлупила стара сламена шапка. - Вече не си на 26.

Групата избухна в добронамерен смях.

- Знаете ли, - каза началник-гарата - а на мен понякога ми се струва, че всичко на този свят е произлязло от морето. Всичко и всички...

Пенсионерките не казаха нищо и отново се заеха със своите важни дела.

Железопътната служителка не довърши мисълта си, сякаш сещайки се, че е забравила нещо. Поклати замислено глава, обърна се енергично и някак засрамено влезе в гарата.

© Илия Михайлов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??