Седемнайсет мига от есента
СТЪПКИТЕ НА ЕСЕНТА
Сама съм. Прибирам се от метрото. Не е късно, малко след девет, но лятното време си отива и денят окъся. Няма хора по улиците, градът дреме вече. Светя си с фенерчето на телефона в краката. Счупени плочки, изкъртен асфалт, не знаеш на какво може да попаднеш, ако не гледаш.
Малко ме е страх да мина напряко между блоковете. Я някое куче може да ми налети, по това време и сутрин рано ги пускат да се натичат по полянките без каишки, я кой знае какво.
Затова тръгвам по уличката зад блока. По-осветена е. Няма трафик, няма кой да срещнеш, само сухите листа шушнат падайки от клоните.
Стигам края на блока и трябва да завия надясно към моя. Тротоарът е разбит, от лятото го ремонтират. Улицата е къса, но излиза на булеварда и може някоя кола да изскочи. Пресичам и, уж бях сама, а чувам туп... туп... зад гърба си. Сърцето ми започва да бие по-бързо. Туп туп. Няколко метра, а толкова дълги.
На моята улица съм вече. Само да я пресека и съм във входа. Уличната лампа на ъгъла осветява и двете улици. Оглеждам се наляво, надясно и рязко се обръщам назад. И туп - по рамото! Сърцето ми слиза в петите! Ха! Кестен! Усмихвам се и вече смело пресичам, отварям входната врата, тя тропва зад гърба ми, отдъхвам си.
Качвам се по стълбите, сърцето ми и то се качва на мястото си.
Туп туп, с кестенови стъпки есента пристъпвала зад мен. Вече, жива и здрава, съм си у дома. И си спомням един лаф от време оно: шубето е голям страх!
© П Антонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Можеш да му забраниш телевизията и да му скриеш ракията, Пепи! 😀
-
Юри - ще му измисля такова наказание, че тази кестенова есен ще му се види тесна 👍
-
Пепи, според мен трябва да напишеш продължение, какво е направила вкъщи лирическата, като е видяла мъжа си да лежи на дивана. 😊
-
Краси - свива ми се стомаха като те чета. Така сред глутница се оказах преди години в самия център на Солни пазар.
Поразчистиха ги в последно време, но с домашните няма оправия. Беззаконие и незаинтересованост от институциите. На кой му пука за малкия човек -
Краси - блазе ти за кестените! Тези тука топуркат и плашат жените, поне да ставаха за ядене😄
-
...какви спомени ми върна само, от студентските години. Пресичам една поляна рано-рано, отивам на изпит, през зимата, на 300 метра ми е сградата, а от средата на поляната глутница кучета тръгват към мен... другото ще го оставя на въображението ти, Пепи... това беше в столицата; Отивам за кестени през уикенда, но не конски
-
Анани - помияри, дроги, домашни любимци ядат домашни любимци... Мамата си трака!
-
Дани - когато страхът ти диша във врата забравяш и страстта, и студа
-
Невероятно е докъде сме се докарали - в 21-ви век да ни е страх да ходим по улиците, защото някакви престъпници без кавички са пуснали някакви помияри "да потичат", въпреки че това е изрично забранено. И ако недай си Боже някой помияр те налети и го удариш - теб ще те съдят и осъдят. Защото имали права. А плъховете например нямат права и тях спокойно можеш да си ги трепеш. Нищо от това не е нормално...
-
СТРАХ, а?😂🤣 Трите "С"-та (страх, студ и страст) какво ли не правят? При теб, Пепи, влияят творчести, поздравления!
-
Браво, Пепи, прочетох на един дъх! Да ти кажа, че и аз съм голямо шубе!
-
Гош! 🤣😂
-
Ха-ха, сети ме за 1 дето си строил къща преди 60 години, може би - материали, няма, та вадел пирони от обекти, които ги рушат.
Та случката е от съседното село, окъснял, пълен мрак, прибира се пеша и изведнъж... чува звънене - и тогава се сеща за селския бик, които държали вързан близо до мястото, където минавал. Помислил, че е скъсал веригата, та яко бягане няколко километра, а дрънчкането, по-силно и по него...
Прибира се човека позеленял от страх и... установява, че тракали пироните в джобовете му 😂
Поздравявам те. -
Страх...отно си го написала !
Поздрави, Пепи !
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
