Сънувам любов...
Тя бавно избледнява от настъпващата утрин.
Снощи си легнах рано и бързо заспах, но усещам, че се събуждам и ми се мрънка. Адски много. Няма на кого! Всички са нанякъде. Апартаментът е празен... Пфу. Аман! Да ти и късмета, да ти и чудото... Друго си е да има на кого да си го изкараш, да те сритат за добро утро и да те гушнат за успокоение. Да ама днес, не! „Ффф“ - простена ми съзнанието. Събудих се преди алармата, но се излежавах дълго и не ми се ставаше. Беше ми топло под завивките, а времето през прозореца беше мрачно и студено. Изглеждаше, че вали...
- Офффффффффффффффф - извиках, отваряйки очи и започнах да се мятам в леглото като риба на сухо. Поръмжах малко недоволно и скокнах от леглото. Взех си дълъг и топъл душ. Пия чаша студено кафе с мляко. Така го обичам. Днес има мляко. Не е свършило и не съм забравил да си взема ново. Това е добре, защото друг път към всичко изброено до тук като добавим и липсата на мляко и ми идва да гръмна, за отскок на деня! Слушам лека ...