Сутрин...
1 min reading
6.00 сутринта е.
Тъкмо небето посреща любимото и така чакано слънце и изпраща вече изморената луна. След няколко часа тя отново ще се върне и така е всеки ден.
Вятърът подухва леко и листата на дърветата потрепват като струни, докоснати от ръцете на талантлив музикант.
Птичките току-що отварят очите си и започват да пеят. Песните си. Някак си тези песни не ме смущават след часовете тишина.
Тази нощ е поредната, прекарана на моето любимо място - до прозореца. Поредната нощ на безсъние...
Не помня вече от кога не съм спала спокойно. От седмици наред всяка сутрин посрещам заедно с небето госта му за през деня и отново заедно изпращаме този, който е пренощувал.
Дните преминават бавно и са сякаш безкрайни... Единствено песните, звучащи от тонколоните, се прокрадват в тишината, в която се опитвам да открия отговори.
И сякаш никога не съм била щастлива...
И сякаш никога не те е имало...
*****
Тъкмо небето посреща любимото и така чакано слънце и изпраща вече изморената луна. След няколко часа тя отново ще се върне и така е всеки ден.
Вятърът подухва леко и листата на дърветата потрепват като струни, докоснати от ръцете на талантлив музикант.
Птичките току-що отварят очите си и започват да пеят. Песните си. Някак си тези песни не ме смущават след часовете тишина.
Тази нощ е поредната, прекарана на моето любимо място - до прозореца. Поредната нощ на безсъние...
Не помня вече от кога не съм спала спокойно. От седмици наред всяка сутрин посрещам заедно с небето госта му за през деня и отново заедно изпращаме този, който е пренощувал.
Дните преминават бавно и са сякаш безкрайни... Единствено песните, звучащи от тонколоните, се прокрадват в тишината, в която се опитвам да открия отговори.
И сякаш никога не съм била щастлива...
И сякаш никога не те е имало...
*****
Чувствам онзи приятен гъдел единствено сутрин.
Всяка сутрин на развиделяване...
© Плами Стойкова All rights reserved.
