Св. Валентин и самотата
Сам в тъмнината... сам в тъмнината седеше той... сам в тъмнината, размишлявайки. Седеше и пушеше. През прозореца нахлуваше лека светлина от уличната лампа, благодарение на която се открояваше силуетът му, а около него дим. Чу се звук на допиращи се стъклени предмети, след това, звук на изливаща се течност... Изглежда пушеше и пиеше алкохол. Сам в тъмнината и само в компанията на догарящата цигара и силния алкохол, размишляваше. Размишляваше върху това, че беше останал сам, самичък на връх Св. Валентин, сам със себе си, сам с цигарите и сам с алкохола. Размишляваше какво толкова е направил на света, че да се окаже сам на този празник?!
Сам в тишината! Сам със себе си! Защо именно на него съдбата е отредила тази орисия?! Дали не бе я заслужил с нещо?... Колкото повече се питаше и размишляваше, толкова повече се доближаваше до отговора на въпроса: "Защо съм сам?!". Беше сам, защото за целия си съзнателен живот не бе допуснал никого до сърцето си. На него му харесваха тези еднократни запознанства, с основна цел - плътско удоволствие, онези запознанства, дето не биха го ангажирали с нещо. Но нима не можеше да си намери спътник за нощта?! - Можеше! Но беше вече уморен от тези игри. Тогава той реши, че е време за промяна, каза си: "Ще намеря правилния човек, колкото и каквото да ми струва. Ще дам всичко от себе си. Ще обичам с цялото си сърце, както никога досега!!!"... Седеше сам в тъмнината... Седеше, мислеше, пушеше и пиеше, сам в тъмнината...
© Дилън Джордж All rights reserved.
