Тъмна нощ. Пирина тихо ехтеше из горите си. Трепнеше в разгар от тревога за момък, който стъпваше с нозете си из нея. Сякаш планината искаше да го предупреди, че нещо той бедува. Из дробовете ѝ на планина и на гора, се скиташе вълчица: бяла като сняг, очи сини като небесата и нрав като на човек, който не се бои от нищо. Неслучайно, людете от Пирина говореха за въпросната вълчица. Наричаха я- Вълушка.
Ботьо, така се казваше момъкът, диреше тази нощ Вълушка. Искаше да я види, но и да ѝ навреди заради умъртвените кокошки, които тя бе изяла наполовина от по- предната вечер.
Ботьо чу внезапен вълчи вой. И докато се загледа към върха на планината, нещо взе, че го строполи на земята. Това бе...Вълушка.
-Какво правят нозете ти тука?!- озъби се вълчицата на момъка. И когато той я погледна, забеляза,- това не бе вълчица, това бе жена, девойка с гола плът и вълча козина, носеща я на гърба си, за да прикрива доколкото може природата ѝ.
Двамата се загледаха. Но Вълушка изви от болка. Ботьо я прониз ...