ralicapoetry
30 results
141
Неда бе вече там. На уреченото място. Където трябваше да се срещне с баща си. С мъжа на мечтите си. Тя чакаше на морското пристанище в една такава утрин- слънчева, топла, лятна. Усмихната за нея също. И не след дълго, се появи един мъж на възраст. Някъде към своите 50. Той застана до Неда и я заглед ...
105
Ръце на мъж.
Ръце на жена.
Протягат се с
треперещи пръсти.
Със жар, ...
Ръце на жена.
Протягат се с
треперещи пръсти.
Със жар, ...
164
1
,, Какво е тишината,
мамо? "
,, Нещото, което ни убива
най-много, мило, като хора,
каквито може и да не сме. " ...
мамо? "
,, Нещото, което ни убива
най-много, мило, като хора,
каквито може и да не сме. " ...
135
251
1
Дъжд, който се изливаше навън. Сякаш плачеше с болка. Вятър, който ехтеше като че ли имена на смъртни, изгубили се някъде из гората на дивото, отдалечено от града. Той извиваше снагите и короните от листа на дърветата. Караше ги и те да чувстват непоносимост от неговата болка. Валеше ли, и валеше. С ...
188
1
407
Вдъхновено от песента
на Тони Димитрова и
Борис Гуджунов
,,За кой ли път"
В моя сън, ...
на Тони Димитрова и
Борис Гуджунов
,,За кой ли път"
В моя сън, ...
213
,,Един ден
ще спрем да си казваме
,,Чао, сбогом за сега!".
Няма да ни се налага повече.
Ще си шептим само ,,Лека нощ!", ...
ще спрем да си казваме
,,Чао, сбогом за сега!".
Няма да ни се налага повече.
Ще си шептим само ,,Лека нощ!", ...
208
На моя Тео,
който все още помня
и все още обичам-
макар и да ме е забравил!
-Хайде, детето ми! Приготви си нещата! – каза майка ми, хлипайки през сълзи. ...
който все още помня
и все още обичам-
макар и да ме е забравил!
-Хайде, детето ми! Приготви си нещата! – каза майка ми, хлипайки през сълзи. ...
186
1
Учение пак-
на прага се задава.
Чувам отдалече училищния звън.
Но тъга в мен като гостенка се настанява,
тъй както осъзнавам, ...
на прага се задава.
Чувам отдалече училищния звън.
Но тъга в мен като гостенка се настанява,
тъй както осъзнавам, ...
381
Тъмна нощ. Пирина тихо ехтеше из горите си. Трепнеше в разгар от тревога за момък, който стъпваше с нозете си из нея. Сякаш планината искаше да го предупреди, че нещо той бедува. Из дробовете ѝ на планина и на гора, се скиташе вълчица: бяла като сняг, очи сини като небесата и нрав като на човек, кой ...
462
Грешен ли си?
Греша ли и аз с тебе така-
Че заобичах грешник като теб?
Че видях в очите ти не нежност,
а ласка, ...
Греша ли и аз с тебе така-
Че заобичах грешник като теб?
Че видях в очите ти не нежност,
а ласка, ...
313
Тъмна нощ. Здрачът бе обгърнал като истинска майка в прегръдката си нощта. Звезди заискряха по тъмния небосвод. А луната заогря един кораб, който се носеше плавно по водите на едно обширно море.
-Тате! Тате! Разкажи ми историята за мама пак! Моля те!- чуваше се детски глас от една каюта. Това бе гла ...
-Тате! Тате! Разкажи ми историята за мама пак! Моля те!- чуваше се детски глас от една каюта. Това бе гла ...
504
1
1
,,Когато Хачи заразказва" е мой разказ, вдъхновен от ИСТОРИЯТА за НАЙ-ПРЕДАНОТО куче на СВЕТА. И тук, понеже много исках въображението ми да заиграе, реших следното- да се ОПИТАМ да ПРЕДАМ ЧУВСТВАТА, МИСЛИТЕ И ЕМОЦИИТЕ. На кого? Ами, на Хачи, разбира се, като измислих да разказвам от негово име!!! П ...
980
1
Когато Хачи заразказва
(Разказ от името на Хачи)
Тъмна есенна нощ е. А аз се намирам в малка клетка за животни. Студено е. Чувам как вятърът кара листата на дърветата да шумолят, да зъзнат от студ . И аз като тях целия трепна: от страх, от леденото време и от уплаха.
Клетката ми за животни е поставе ...
(Разказ от името на Хачи)
Тъмна есенна нощ е. А аз се намирам в малка клетка за животни. Студено е. Чувам как вятърът кара листата на дърветата да шумолят, да зъзнат от студ . И аз като тях целия трепна: от страх, от леденото време и от уплаха.
Клетката ми за животни е поставе ...
552
1
1
Гальовник? За тебе мисля си, Гальовнико още щом слънцето се възцари на небето и пекне жарко. Мисля си за тебе и когато падне тъмата на нощта и мракът обгръща света. Гледам го небето - едно свило се и то като мен. Но после се разгръща с по-малко плахост и позволява на звездите си да затрепкат по него ...
396
Сърцето ми-
то къса се на две.
Че не мога да повярвам,
че си ми изневерил.
,,Дали тя знае? ...
то къса се на две.
Че не мога да повярвам,
че си ми изневерил.
,,Дали тя знае? ...
349
Появата на Мари
(Разказ)
Тих следобед. Слънце, което все още огряваше всичко, пълзящо или ходещо по земята. Оранжеви лъчи проблясваха сред тъмнозелените листа на високите дървета. Едно момиче се връщаше отнякъде. Вървеше по прашната пътека, осеяна с малки камъчета. Отиваше си у дома- там, където май ...
(Разказ)
Тих следобед. Слънце, което все още огряваше всичко, пълзящо или ходещо по земята. Оранжеви лъчи проблясваха сред тъмнозелените листа на високите дървета. Едно момиче се връщаше отнякъде. Вървеше по прашната пътека, осеяна с малки камъчета. Отиваше си у дома- там, където май ...
463
1
Гражданската война
(Разказ)
Черни облаци се бяха надвесели над един град. Сиво и раздрано беше небето. Мрачно време. На моменти гръмотевици- и сини, и жълти, се показваха. Ясно беше, че дори и природата имаше своята нужда да изкрещи.
Едно момче стоеше през цялото време като страничен наблюдател. То ...
(Разказ)
Черни облаци се бяха надвесели над един град. Сиво и раздрано беше небето. Мрачно време. На моменти гръмотевици- и сини, и жълти, се показваха. Ясно беше, че дори и природата имаше своята нужда да изкрещи.
Едно момче стоеше през цялото време като страничен наблюдател. То ...
380
Марая плачеше и скимтеше тихо в черната кола. В нея, освен младата жена, бяха двама мъже. И докато единият шофираше, другият поставяше под наблюдения действията на Марая, хванал в ръката си един колан. Достатъчно бе да го разлюлее и тя се плашеше.
Черна нощ. Такава, каквато никога не беше. Марая рон ...
Черна нощ. Такава, каквато никога не беше. Марая рон ...
715
2
5
Виденията
(Разказ)
Болнична сграда- един бебешки плач отекна внезапно в нея. Насочи се из коридорите, етажите. Премина като сянка на нечий призрак между белите стени от гипсокартон. Болницата чу плача и се усмихна искрено в облика на пациенти, доктори и асистенти. Едно малко чудо се беше появило на ...
(Разказ)
Болнична сграда- един бебешки плач отекна внезапно в нея. Насочи се из коридорите, етажите. Премина като сянка на нечий призрак между белите стени от гипсокартон. Болницата чу плача и се усмихна искрено в облика на пациенти, доктори и асистенти. Едно малко чудо се беше появило на ...
426
Думите на Тимоти
(Разказ)
Поредната дошла пролет. На една малка тераса, в десния ѝ малък ъгъл, една лястовица беше свила гнездото си преди няколко години.
За тази лястовица се знаеше не много... Тя изглеждаше като останалите лястовици и бе като тях: летяща, перната, свободолюбива, дива. И като всяка ...
(Разказ)
Поредната дошла пролет. На една малка тераса, в десния ѝ малък ъгъл, една лястовица беше свила гнездото си преди няколко години.
За тази лястовица се знаеше не много... Тя изглеждаше като останалите лястовици и бе като тях: летяща, перната, свободолюбива, дива. И като всяка ...
689
Пеперудата от Рая
(благословията на розата)
- разказ
Всичко около нея бе така розово и някак си на пръв поглед спокойно. Тя вървеше ли , и вървеше в посока на мъгливото и неизвестното , и не знаеше ни най-малко къде се намира. Нямаше и представа защо. През цялото време , в което крачеше колебливо в ...
(благословията на розата)
- разказ
Всичко около нея бе така розово и някак си на пръв поглед спокойно. Тя вървеше ли , и вървеше в посока на мъгливото и неизвестното , и не знаеше ни най-малко къде се намира. Нямаше и представа защо. През цялото време , в което крачеше колебливо в ...
465
Възнеслата се душа
(Разказ)
„Мъртвите никога не умират истински. Те просто
сменят формата си. " - Сузи Касем
Пролетта бе дошла само преди няколко дена. Цветята бяха отдавна разцъфнали. Прелетните птици се бяха завърнали и започнаха да свиват гнездата си, за да излюпват малките си. А лъчите на слънце ...
(Разказ)
„Мъртвите никога не умират истински. Те просто
сменят формата си. " - Сузи Касем
Пролетта бе дошла само преди няколко дена. Цветята бяха отдавна разцъфнали. Прелетните птици се бяха завърнали и започнаха да свиват гнездата си, за да излюпват малките си. А лъчите на слънце ...
489
1469
1
2
Приказка една
(Стихотворение)
Искащи едни две очи,
блуждаещи някъде в
потънали, изгубени мечти. ...
(Стихотворение)
Искащи едни две очи,
блуждаещи някъде в
потънали, изгубени мечти. ...
771
1
Черни огнени очи
(Стихотворение)
Черни огнени очи,-
разгоряха се като пламък.
Черни огнени очи- ...
(Стихотворение)
Черни огнени очи,-
разгоряха се като пламък.
Черни огнени очи- ...
470
Християнски роман
(Разказ)
Чернееща се нощ. Някой бягаше от сторен грях.
Стъпки на жена се чуваха да тичат сред гора и плашеща,разпростряла се навсякъде тъма. Заедно с тях... бързаха да ги догонят и вятърът, и студът- призракът и убиецът на вечерта. Все невидими, но сякаш, чупещи костите и замръзващ ...
(Разказ)
Чернееща се нощ. Някой бягаше от сторен грях.
Стъпки на жена се чуваха да тичат сред гора и плашеща,разпростряла се навсякъде тъма. Заедно с тях... бързаха да ги догонят и вятърът, и студът- призракът и убиецът на вечерта. Все невидими, но сякаш, чупещи костите и замръзващ ...
679
1
Елисавета-между разума и сърцето
(Есе върху ,,Крадецът на праскови")
За историята и трагичната участ на една невъзможна любов, зародила се по времето на ужасите на хода на войната? За повестта - ,,Крадецът на праскови"? Или, всъщност, за Елисавета - жената, която се влюбва, но се оказва между раздел ...
(Есе върху ,,Крадецът на праскови")
За историята и трагичната участ на една невъзможна любов, зародила се по времето на ужасите на хода на войната? За повестта - ,,Крадецът на праскови"? Или, всъщност, за Елисавета - жената, която се влюбва, но се оказва между раздел ...
1514
1
4
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
