Сватбата...
Сватбата ... . От край време хората сме подвластни на какви не стихии - епидемии, войни, наводнения ... Божие наказание ... И защо ли ... Безсилни сме срещу тях ... В моя роден край, през красива долина тече ‘Света‘ - рекичка, приток на р. ‘Каменица‘, (тя - приток на ‘Вит‘) ... От старинна легенда разбираме за името на рекичката ... Край нея имало колиба, в която някога живеел богат селянин с единствената си дъщеря Света ... Хубост над хубостите, била тя ... Засмяна и весела, Света омайвала всички ергени наоколо, които се надпреварвали да я искат за невяста ... Ала на сърце, тя си имала Найден - ергенин от далечно балканджийско село ... Двамата, не веднъж се срещали, а той напивал водата от менците на Света ... И се вдигнала голяма сватба - дошъл Найден с лични сватове, на каруци с алести коне ... Ехтели тъпани и зурли три дни и три нощи - на бели трапезници сватбарите, дарени с тежки бели дарове, се гощавали и пиели ... Дошло време за тръгване, запрегнати - конете с провесени дълги пешкири, неспокойно чакали сватбарите да тръгнат ... Но, никак не е лесно да се прощава със своите близки, девойката ... Най-сетне, в бяла булчинска премяна, Света се качила в шарената каруца, постлана с ален китеник ... И тръгнали, поведени от свирците ... Ненадейно, откъм близкия Балкан се затъмнило - излял се пороен дъжд ... Буйни води заляли долината ... А конете, заедно с каруцата на булкатта, потънали в мътната вода ... Изгубили се от очите на сватбарите ... Изчезнала в реката Света, която носи нейното име и до днес ... Преданието разказва, че оттогава - булката излизала от водата всяка нощ и викала на помощ своя любим ... ДораГеорг
© Дора Пежгорска All rights reserved.
