Тя беше дъщеря на Севера - с нежна кристална душа, скрита в крехката обвивка на леденото ѝ тяло. Денем обичаше да бъде сред снежните полета на бащината империя и да участва в играта на ветреца по разпилялата се навред безкрайност. Нощем се прибираше в двореца, завиваше се с космическия студ, сковал всичко живо, и потъваше в дълбините на кристалните си сънища.
Името ѝ бе Ледена.
*****
Той идваше от далечния юг и беше огненият син на Пустинята. Очите му бяха звездни, косите - в буйни пламъци. Денем допирът на ръцете му разпалваше пожари, а смехът му огъваше горите в огнени стихии. Но нощем заспиваше в прегръдките на тъмнината и угасяше пламъците си до утринта.
Пустинята го бе нарекла Пясъчко.
*****
В този ден дъщерята на Севера се разхождаше из своя леден свят. От време на време някой слънчев лъч я догонваше и се закачаше с нея, спирайки хода ѝ за няколко мига. Тя не го прогонваше, прекрачваше го внимателно и продължаваше.
Северът забраняваше на децата си да играят със Слънцето заради оп ...