Светлина и сянка

СВЕТЛИНА И СЯНКА

(ПРОЗА)

САМОТНИ ДВЕ ДУШИ, В ПАРКА СА ТЕ. СРЕЩА ГИ СЪДБАТА СЛУЧАЙНО... САМОТНИ ДВЕ ДУШИ, ПЛАЧАТ СУТРИН, А ВЕЧЕР ТАНЦУВАТ ВАЛСА НА САМОТАТА, ПОД ЛУННАТА СВЕТЛИНА. А ТЯХНАТА СЯНКА СЕ СЛИВА СЪС СЕНКИТЕ НА ПЛАЧЕЩИТЕ ДЪРВЕТА.

САМОТНИ ДВЕ ДУШИ СА ТЕ...

САМОТНИ ДВЕ ДУШИ – МЕЖДУ СВЕТЛИНАТА И СЯНКАТА...

САМОТНИ ДВЕ ДУШИ – УСМИХНАТИ И ТЪЖНИ СА ТЕ...

САМОТНИ ДВЕ ДУШИ – ПРЕГЪРНАТИ ЗАЕДНО, СИ ОБЩУВАТ:

- ХЕЙ, ВИЖ НАШЕТО СЛЪНЦЕ. ТО ОТНОВО СТОПЛЯ НАШИТЕ СТУДЕНИ СЪРЦА.

- ДА, НИЕ СМЕ ЩАСТЛИВИ, НО ЗА МИГ.

- ЗАЩО?

- ЗАЩОТО СКОРО НАШЕТО СЛЪНЦЕ ЩЕ ЗАЛЕЗЕ.

- НЕ МЕ ПЛАШИ!

- НЕ, НЕ ТЕ ПЛАША. ТОВА Е НАШАТА СЪДБА – СУТРИН СМЕ ЩАСТЛИВИ, А ВЕЧЕР – ОТНОВО И ОТНОВО СМЕ ТЪЖНИ. И С НАШАТА ТЪГА НАСТЪПВА НОЩТА, КОЯТО Е СТУДЕНА И НАШИТЕ СЪРЦА САМОТНИ ПЛАЧАТ. НИЕ СМЕ В ЦЕНТЪРА МЕЖДУ СВЕТЛИНАТА И СЯНКАТА. СУТРИН СЕ СЪБУЖДАМЕ С УСМИВКА, А ВЕЧЕР ЗАСПИВАМЕ С ПЛАЧ.

- КАКВО Е УСМИВКА?

- УСМИВКАТА? ТЯ Е СИМВОЛ НА ЩАСТИЕТО, А ПЛАЧЪТ – СИМВОЛ НА РАЗДЯЛА И САМОТА.

- КАКВО Е САМОТА?

- САМОТА? ТЯ Е В НАС, ТЯ „ЖИВЕЕ“ В НАС И Е ОКОЛО НАС.

- ИСКАМ ДА СМЕ ЗАЕДНО!

- НИЕ СМЕ ЗАЕДНО – НЕЗАВИСИМО ДАЛИ НАШИТЕ СЪРЦА СА ТОПЛИ ИЛИ СТУДЕНИ.

- КЪДЕ ТРЪГНА? НЕ МЕ ОСТАВЯЙ САМА.

- ОТИВАМ ДА СТОПЛЯ СЪРЦЕТО СИ И ДА ВЗЕМА ШЕПА ТОПЛИНА, ЗА ДА СТОПЛЯ И ТВОЕТО СЪРЦЕ.

- НА ЛЕК ПЪТ!

- МЕРСИ, СКОРО СЕ ВРЪЩАМ.

- ХЕЙ, ТИ – ЛУНА? УСМИХНИ СЕ! ЗАЩО СИ ТЪЖНА?

- АЗ СЪМ ВИНАГИ ТЪЖНА. АЗ СЪМ ДРУГАТА СТРАНА НА СЪДБАТА. АЗ СИМВОЛИЗИРАМ САМОТАТА.

- ТРЪГВАЙ, НАСТИГНИ СВОЯТА ПОЛОВИНКА. НЕ ЧАКАЙ!

- ТОЙ МИ КАЗА ДА ГО ИЗЧАКАМ.

- ДОБРЕ, НО ТОЙ НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕ НИКОГА!

- ЗАЩО ТАКА МИСЛИШ, ЛУНА?

- ЗАЩОТО ВЕДНЪЖ РАЗДЕЛЕНИ, ТРУДНО МОЖЕТЕ ДА СЕ СЪБЕРЕТЕ И СЛЕЕТЕ ОТНОВО ВАШИТЕ ДУШИ.

- КАК ТАКА?

- НЕ Е ВЯРНО: ТОЙ ЩЕ СЕ ВЪРНЕ. ТОЙ ЩЕ СТОПЛИ И МОЕТО СЪРЦЕ...

- НЕ, НЕ ТОЙ НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕ НИКОГА!

- ЩЕ СЕ ВЪРНЕ.

- НЕ, НИКОГА. НЕ МОЖЕШ ДА ПРЕДВИДИШ КАКВО РЕШЕНИЕ ВЗИМА СЪДБАТА. ТЯ РЕШАВА!

- НЕ, НЕ Е ВЯРНО. СЪДБАТА НЕ ОСЪЖДА!

- НАПРОТИВ! ТЯ Е СЪДНИК НА ВАШИТЕ СЪДБИ...

ДВЕ ДУШИ – САМОТНИ И ЗАВИНАГИ...

САМОТНИ ДВЕ ДУШИ СА ТЕ, ЗАВИНАГИ ТЪЖНИ И СЪС СТУДЕНИ СЪРЦА УМИРАТ...

ПЛАМЕН ПЛ. ДИЛОВ

18.11.2008 Г.