СВЕТЛИНА И СЯНКА
(ПРОЗА)
САМОТНИ ДВЕ ДУШИ, В ПАРКА СА ТЕ. СРЕЩА ГИ СЪДБАТА СЛУЧАЙНО... САМОТНИ ДВЕ ДУШИ, ПЛАЧАТ СУТРИН, А ВЕЧЕР ТАНЦУВАТ ВАЛСА НА САМОТАТА, ПОД ЛУННАТА СВЕТЛИНА. А ТЯХНАТА СЯНКА СЕ СЛИВА СЪС СЕНКИТЕ НА ПЛАЧЕЩИТЕ ДЪРВЕТА.
САМОТНИ ДВЕ ДУШИ СА ТЕ...
САМОТНИ ДВЕ ДУШИ – МЕЖДУ СВЕТЛИНАТА И СЯНКАТА...
САМОТНИ ДВЕ ДУШИ – УСМИХНАТИ И ТЪЖНИ СА ТЕ...
САМОТНИ ДВЕ ДУШИ – ПРЕГЪРНАТИ ЗАЕДНО, СИ ОБЩУВАТ:
- ХЕЙ, ВИЖ НАШЕТО СЛЪНЦЕ. ТО ОТНОВО СТОПЛЯ НАШИТЕ СТУДЕНИ СЪРЦА.
- ДА, НИЕ СМЕ ЩАСТЛИВИ, НО ЗА МИГ.
- ЗАЩО?
- ЗАЩОТО СКОРО НАШЕТО СЛЪНЦЕ ЩЕ ЗАЛЕЗЕ.
- НЕ МЕ ПЛАШИ! ...