Светлозария на любовта

        Вдъхновяваш ме, за да те променя, но и ти ме променяш – в добрия смисъл, разбира се! Никога не е имало по-красива пролет от тази – спокойна и чаровна като теб! Божиите сълзи на дъжда обливат лицето ми, стичат се по тялото ми, проникват до костите!

        Колко си топла!... Студени са само пръстите ти, изтръпнали от ласки! Свежест и аромат на цъфнали пролетни цветове изпълват съществото ми и аз политам! Летя, а ти си въздухът, който дишам, който чувствам навсякъде около себе си!...

        Толкова ефирно е твоето докосване, че ме превръща във ветрец – душата ми кръжи над теб, пречиства и опрашва цветовете ти! Отнасям със себе си слънчевия им загар и го потапям в синевата на небето и той искри по-силно от слънцето, по-лъчезарно от светлините на необятния простор!...

        Толкова съм близо до теб – жена, раздвоена между разума и любовта! Ако разумът надделее, то утре любовта ще е по-силната! Даряваш ми по-добрата си половина, а аз ти подарявам... живота си!

        Болея от любов да искам твоята любов! Пия те бавно, на глътки, за да те преситя от чувства! Душата ми е Ноев ковчег, изпразнен от възторг и смисъл!... Космическа любов... това е!

        Каза ми го Кометата, която се явява веднъж на три хиляди години. Донесе послание от звездите – ще се преродим отново заедно, за да не се разделяме никога повече!