Светъл лъч
Някъде там в безкрая, много, много далеч все търсех, жадувах за моето най-съкровено желание. Не успях да го покажа на показ, не защото не е за пред хора, а защото все ме отбягва. Страхува се от мен, знае, че ако го хвана и прегърна много силно, ще загуби своята магическа сила, ще престане да блести и ще заприлича на нас, хората, които живеем почти еднотипно, стареем и загиваме бавно.
Моето съкровено желание е като ефирен лъч, който постоянно мени цветовете си в топли багри. Съмнявам се, че има човек на земята, който не би го поискал за себе си. Но трябва ли? Та хората са толкова невъзвишени и, меко казано, неграмотни, за да се срещнат с този светъл лъч, който блести като дъгата и раздава топлина и знание на всички нас. Това чудо на природата, което аз го наричам Съкровено желание, малцина от нас могат да го усетят, да го изучат и да го оценят. Все едно да докоснем дъгата, ако имахме тази способност да се доближим до нея, ние ще затъмним нейната красота.
Ще се осмеля да кажа, че ние, хората, сме изтъкани от много недостатъци, които сме ги наследили от нашите родители, още когато сме били малки. Все се стремим да оцеляваме, да владеем и да притежаваме, но никой от нас не знае - докога и колко време. Никой не ни е учил, че съществуват толкова възвишени и незнайни чудеса. Просто не сме в ритъма на природата. Вместо, когато излезем сред нея, да застанем до някое дърво и да се почустваме малки, ние си мислим, че трябва да си отпочинем, защото утре ще ставаме рано за работа. Нали ни трябват пари, за да оцеляваме. Вкъщи, на работа и все така. Ето, че ни се струва - вчера беше миналата или по миналата година. Природа ли - имаме и спомени, когато тичахме боси по ливадите. Сякаш не сме част от природата, а какво да кажем за "съкровеното желание" да докоснем неповторимото, красивото и възвишеното...
Знаем и за някое чудо, разбира се, но почти никой от нас не го разбира. Е-е... има, Бермудски триъгълник, Пирамиди, рисунките от НЛО, Светещи планини, Мумии и какво ли не. Това ни е достатъчно, нали все пак имаме обща култура. Когато в компания вечер си кажем почти всичко, някой започва да ни говори за паранормални неща, ние го гледаме умно и тъпо и повтаряме - да, да, да, леле... Най ни е трудно да повярваме, че дори жените са толкова жестоки, ще ви дам един пример. Преди около месец време - цяла нощ не можех да заспя от болки в хълбока. Отидох до широко отворения прозорец и чух скимтене на малко кученце-кутре на около десетина метра от нашата къща. Това стана някъде около 4-5 ч сутринта. Изведнъж в тишината прозвуча изстрел, от газов пистолет предполагам. Кутрето замлъкна за около минута-две, но след това започна пак да скимти. Аз се обърнах и видях моята кокерка Чери как сладко спеше до моя съпруг, а горкото мъниче го заплашиха с пистолет, понеже господата не могат да спят спокойно. След около пет минути комшийката Цеца (Общата), слезе по бяла пижама, отвори външната врата с трясък и... кутрето вече не лаеше, то изскимтя жално... Колко му е да прекършиш вратлето на едно мъниче и да го хвърлиш в кофата за боклук...
Събудих съпруга си и му разказах, той също се ужаси и вече казваме на въпросната комшийка, между нас, Цеца Удушвачката. Тя си мисли, че никой не е видял грозното ù деяние. След като повече не се чуваше малкото кученце, в квартала всички кучета се разлаяха много силно. Имах чувството, че тези умни животни знаеха какво направи тази... и протестираха.
Има ли съвест тази жена, през деня се представя, за голямата работа, а всъщност е чудовище. Защо пиша за тази ли... защото никога не съм мислила, че е способна на това, защото осъзнавам, че много от нас, хората, са като нея с две лица.
Какво са хората? - плът, гола плът, топла, различна, различаваща се, похотлива, плът чиста и мръсна. И все ù угаждаме, храним, обличаме, поим, задоволяваме я. А тя е толкова ненаситна и разглезена.
Лъжа, обиди, злонамереност, много фалш. И простете, ако греша, аз просто се съмнявам, че някой може да достигне красивия ефирен лъч...
Надявам се все пак, че има и човеци със съвест, че има хора, които обичат да вършат добро. Без задни мисли с чисти сърца. Сигурна съм, че в сърцата на добрите хора се е настанил по някой светъл и блестящ лъч, без да подозират за неговото съществуване.
Девизът на хората е: "Да се подсигурим и на нас да ни е добре". Човеците пък раздават всичко от себе си даром, те са като ангелите. Рядко се срещат на земята, но ако имаш щастието все пак да срещнеш такъв АНГЕЛ, вярвайте ми, че животът ви ще потръгне по правата и истинска пътека, която е озарена с много любов и красота. Тогава осъзнаваме, че имаме и душа и можем да раздаваме много от себе си.
Вече променени, вечер гледаме звездите с другите - с вътрешните си очи.
Някъде далеч там в безкрая има светъл и красив лъч. Малцина от нас са имали щастието да го поканят в своите сърца, и аз се опитвам... Но успявам ли?
© Маргарита Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасен разказ! Поздрави. Мамо,аз и преди съм ти казвал че ако има нещо на което вярвам, това е екзистенциалната човешка доброта, тази която носят в себе си дори и най-тежките престъпници, макар и някъде много надълбоко в душите им, под пластовете омраза и болка. Тази доброта която носят в себе си всички деца докато са малки и невинни и се радват на красивото, и която... просто не искам да повярвам че изчезва след като порастнат и се умърсят. За мен това е светлия лъч, добротата която все-някога трябва да надделее над всичко останало.
-
Весел и щастлив да е твоя ден!
Добро утро, мило момиче!
С обич! -
Благодаря Веси!
-
Адът в нас надделява всеки ден.Прекалената ни свобода води до мерзки прояви,хаос,произвол...
-
Благодаря Веси!
-
Поздравления и от мен!!!
А светлият лъч не е "някъде далеч в безкрая".Той е много близко и затова не го виждаш и те кара да пишеш добре.Пиши!!! -
Благодаря Ви от все сърце за топлите думи!С обич!
-
С интерес прочетох Марги.Толкова е обширна тази тема...
Знаеш ли, такива хора не са щастливи.Те не разбират колко кратко сме тук, в този живот.Не могат да се радват и да го изживеят пълноценно.
Остани си винаги с това добро сърце и с твоето съкровенно желание!
-
Радвам се, че се върна и отново мога да те чета, Марги. Поздрави!
-
Благодаря Ви Надежда и Селена!Приятен ден...
-
Поздрав за компанията вечер и за... паранормалното!
С обич! -
"Имаме и спомени..."
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
