II. – Градът.
1.
Пред мен е Бяла Слатина.
Фактически – пред мен е картата на града. Днешният. Която е украсена с нови имена на улиците, та в съзнанието ми се оплитат названията им отпреди и сега. Сегашните, впрочем, ме интересуват дотолкова, доколкото понякога поглеждам табелките.
Иначе си ги знам от едно време.
Е, няма как да си живял на „Васил Коларов” 107 и да се окаже, че е било „Хан Крум”. Моите уважения и преклонения пред кана /правилното!/, но…Той е част от българската история, а улицата от моята. И в моята памет остава някогашното й название…
Всъщност, предполагам, че канът това изобщо не го вълнува…
А романтична Бяла Слатина е простряна пред мен като шарена черга. Такава, каквито баба ми тъчеше на стана в мазата.
Аз стоя горе – на разклона, до бившата асфалтова база. И виждам дори къщичките по лозята вдясно. А в далечината е шосето към Борован…
2.
Градът познавам в посока изток – запад. Да, живяхме на „Димитър Благоев” /не пазя спомени, сетне се интересувах от къщата/.
После б ...