Aug 7, 2019, 6:04 PM

 Сянката 8 

  Prose » Narratives
758 0 3
Multi-part work « to contents
3 min reading
Приближих се до сепарето и леко си докоснахме ръцете с Антоан за поздрав.
- Е, госпожо Аарон, как сте?
- Благодаря, ок съм. А вие господин Бандерас?
Антоан се захили гръмогласно и зъбите му се белнаха. Усмивката и смехът му са заразителни. И аз прихнах.
- На Бандерас ли ти приличам? Ехеее…поласкан съм.
Говорихме си баналности и нищо съществено. Остава да започнем приказки и за времето и лятото…уфф. Стана ми скучно. Не ме разпита за моя живот. И аз не го питах, макар че бях прочела за него в интернет. Храната пристигна и започнахме да се храним мълчаливо. Аз ровичках моята салата, едва преглъщах без апетит. В стомаха ми се беше свило нещо. Притеснявах се и си задавах въпроса - защо съм тук. Колебаех се дали да не стана и да си тръгна. Не знаех какво искам. Дали не правех поредната грешка? Но щом пристигнаха чашите с кафе, Антоан ме хвана за китката … и всички …съмнения и притеснения отлетяха. Нищо не ми каза. Само ме придърпа към себе си и ме обви със силната си ръка. После тръгнахме къ ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

» next part...

© All rights reserved.

Random works
: ??:??