Aug 24, 2025, 7:29 AM

Съботни размисли ...

  Prose
247 0 0
1 min reading

 

 

Разсъмва се. Бързо се сменят сезоните. Лятото бързо отмина. Есента забързано ,,отвява" грижите, ... и навява надежди за нещо по- добро.

Трудно е да си добър в този свят, където истината е считана за лъжа, където чувствителността и емпатията са качества, които не се приемат от другите.

Място за добрият човек под слънцето няма.

Той е различен и затова е отхвърлен.

Отхвърлен, защото е себе си.

Хората все повече, и повече разкриват истинската си същност.

Иска им се да са добри , но нямат душа Продават душата си на Дявола. Криволичат само, и само да се доказват, на кого? Може би на някого, или на себе си ( как могат да те обидят и унижат).

Те изсмукват енергията ти , но няма как да те променят! Могат само да те поставят на колене, но ти си свикнал да пълзиш, и ще стигнеш до светлината отново.

Неоспорим факт е, че всеки нещо е постигнал в този живот.

Всеки е достоен за уважение!

Най-големият урок е,  да се научиш да уважаваш другия!

Живота е кръговрат! Днес аз съм на дъното, утре си ти!

,, Хубаво е да не забравяш откъде си тръгнал, щот не можеш се прибра! " ( Г. Парцалев).

                                      

                                 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димка Русинова All rights reserved.

Comments

Comments

Не мисля нищо и не ми се спи 🇧🇬

Не мисля нищо и не ми се спи,
и просто слушам как шепти Всемирът.
Щурците пеят. В старите липи
сто приказки се раждат... И умират.
Не мисля нищо. Лъжа и го знам. ...
273 4

И всичко ще си дойде на мястото 🇧🇬

"Ритна кошера" Дими и всичките ми триста откачалки се разлетяха, коя накъдето види. :) Не, не е трудно да си добър, никак даже, трудно е да не очакваш нищо в замяна. Осъзнаеш ли го никой и нищо не може да те спре. Очакваш ли одобрение, приемане, похвала, това не е доброта. Място под слънцето има за ...
354 1 5

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...