Не мисля нищо и не ми се спи
Не мисля нищо и не ми се спи,
и просто слушам как шепти Всемирът.
Щурците пеят. В старите липи
сто приказки се раждат... И умират.
Не мисля нищо. Лъжа и го знам.
Тъгата си безпомощно прегръщам.
Ти - нощна стража и безкрайно сам,
да бъда дом аз искам, но съм къща.
Не мисля нищо. Чувствам... топла длан,
залъгвам с песни болки и копнежи.
Септември идва – весел и пиян
и в мен се влюбва без да забележи...
© Надежда Ангелова All rights reserved.