Вероятно всеки от нас е преминавал през тежки емоционални състояния. Моменти, в които чувството на безнадеждност и безпомощност помрачава мислите и сърцето, и ти се струва, че нищо в жалкия ти живот няма смисъл. Може би ти също някога си изпитвал това странно чувство, от което и аз бях завладяна в един не много кратък отрязък от своя живот.
Не? Наистина ли? Добре! Нека все пак обясня какво точно имам предвид и кой знае... току виж си променил мнението си. В споменатия етап от моето съществуване отчаянието ме бе оплело в наглата си мрежа и не ми даваше да дишам. Не разбирах причината за състоянието си. Усещах, че потъвам все повече и повече. Лутах се в дълбока долина, откъдето не можех да изляза. Чувствах в душата си, че умирам. На пръв поглед всичко в живота ми изглеждаше добре. Семейството ми все така излъчваше спокойствието на чисто, тихо поточе, огряно от слънчевите пролетни лъчи. Със съпруга ми имахме хубави взаимоотношения, включващи богатство от красиви цветове, рисуващи дните ни ...