Прибра се изпълнен с надежда за бъдещето. Нещо в него му нашепваше, че всичко ще се оправи. Взе си бира и седна на масата. Трябваше да помисли.

Спомни си първия път, когато Я видя. Беше толкова красива и така недостижима. Още в онзи миг се влюби в нея, но го беше страх да признае любовта си. Та тя беше от друг „вид”. Тя беше от богатите и известните, които имат всичко и всички ги обичат , а той..? Той беше незабележим… Но тя го видя  и така започна тяхната приказка.

Запали цигара. Колкото и да я обичаше, никога не успя да преодолее факта, че той няма достатъчно пари, за да не ù се налага да роботи. Сега вече беше различно. Щяха да са богати. Най-после  можеше да ù даде това, което заслужава.

Това беше най-прекрасният месец в живота им. Но между забавленията и романтичните разходки, времето сякаш се изниза между пръстите им. Чак тогава той осъзна, че докато снима филма, няма да има време за нея. Изпадна в неочаквана за него депресия и само нейното присъствие го караше да продължи. Боже, колко много я обичаше в онзи момент. Не разбираше как някой може да му влияе толкова дълбоко. Не проумяваше откъде черпи силите да продължава да го подкрепя и насърчава.

Скоро снимките започнаха. Не знаеше дали ще се справи и това го плашеше до смърт, но с изричането на първите реплики сякаш всичко изчезна. Сякаш за първи път поемаше въздух. Снимачната площадка и хората се размиха и той остана сам с героя си. Никой и нищо не можеше да го спре да успее. И се оказа прав. Режисьори, сценаристи и актьори бяха очаровани от него и се чудеха как не го бях открили по-рано. С всеки изминал ден той ставаше все по-уверен в способностите си и вярата му в живота се върна.

Месеците не снимачната площадка му се сториха като дни и му беше трудно да повярва, когато снимките приключиха. Вече с нетърпение очакваше премиерата на филма и знаеше, че каквито и да са отзивите, щеше да е щастлив, защото поне е имал шанса да докаже кой е. Но опасенията му се оказаха напразни - критиците бяха във възторг, премиерата беше бляскава и той имаше чувството, че нищо не може да помрачи щастието му.

Славата му се отразяваше добре. Сякаш цялото му същество сияеше, раздаваше автографи, отговаряше на писмата на фенове и очароваше публиката. Предложенията за нови филми също не закъсняха. А Тя, тя продължи да бъде плътно зад него и да прави всичко да изглежда многократно по-хубаво. Купиха си голяма къща в покрайнините на града и вложиха цялата си любов в обзавеждането ù.

Сякаш вече нямаше какво по-хубаво да им се случи, когато Тя забременя и му роди момиченце, което кръстиха Ема. Тя допълни живота им и озари дните им. Безсънните нощи и трудностите по отглеждането избледняваха при всяка нейна усмивка или звук.

И тогава започнаха проблемите. Тя изведнъж се промени коренно. Стана избухлива, настроенията ù се сменяха постоянно - обичайната ù веселост се сменяше с раздразнение и апатия за секунди. През деня беше отпаднала и сънлива, а вечер будуваше. Грижите за бебето и домакинската работа останаха на заден план и бяха заменени от лежане  в леглото. Той правеше всичко по силите си, за да ù помогне и да облекчи страданието ù. Разкъсваше се между непрестанните ангажименти в работата, гледането на Ема и проблемите вкъщи. Не обръщаше внимание на умората и изтощението, защото знаеше, че ù го дължи и вярваше, че всичко скоро ще премине. Но грешеше - вместо да се подобри, Тя с всеки изминал ден ставаше по-зле. Все по-често имаше главоболие, повръщаше и на моменти губеше ориентация. Страхът и отчаянието му достигнаха връхната си точка и въпреки нейните протести я заведе в най-добрата болница в страната.

Той нае бавачка за Ема и отмени всичките си ангажименти, за да бъде с нея. Препращаха ги от лекар на лекар, направиха ù всевъзможни изследвания, взимаха проби и ги разпитваха, но никой не им обясняваше какво става. След седмици, през които им се стори, че са минали и „деветте кръга на ада”, най-после диагнозата беше готова.

Личният ù лекар ги повика в кабинета си. Още с влизането той разбра, че резултатите не са оптимистични, но дори в най-лошите си кошмари не си беше представял това, което им казаха. Бяха ù открили тумор в мозъка.  Сякаш времето спря. Гласът на лекаря, който му обясняваше  начините за лечение, едвам достигаше до замъгленото му съзнание. Трябваше да я хоспитализират веднага и в най-скоро време да я оперират.

Той не можеше да повярва, как само за един миг целият му живот се сгромоляса. Нямаше да се справи без нея, не можеше да продължи да живее, ако тя си отидеше. Уреди да я настанят в хубава стая и плати на най-добрите хирурзи да я оперират. Водеше я редовно на химиотерапия и лъчетерапия, убеждаваше я непрестанно, че каквото и да става, той винаги ще я обича и подкрепя, резултати сякаш нямаше.

Постепенно импресариото му започна да го убеждава, че няма какво повече да се направи и е време да помисля за своето бъдеще и това на дъщеря му. И Той го послуша. Нае медицинска сестра, която да се грижи за Нея, затрупа се с работа и почти не се прибираше вкъщи. Убеждаваше се, че е за тяхно добро, че имат нужда от парите, за лечението ù, но истината беше, че вече се беше уморил да гледа страданието ù, без да може да ù помогне.

Минаха месеци, Тя ставаше все по-зле, а той сякаш забрави за нея и се отдаде изцяло на работата и на Ема. Редовно плащаше таксите за лечението ù, но нито веднъж повече не отиде с нея на терапия, не влизаше в стаята ù и имаше усещането, че тя му пречи. Струваше му се, че преди векове я е обичал и са били щастливи.

Тя знаеше, че умира и посвети всяка свободна минута на Ема. Стоически понасяше болката, терапиите и изследванията с единствената мисъл, че така ще е по-дълго с нея. Но нищо не можеше да се сравни със страданието от това, че той я остави. Отношението му я караше да се чувства като ненужна вещ, захвърлена на тавана и само Ема ù даваше стимул да продължи да се бори. Но промяна нямаше и тя все повече се приближаваше към края.

Събуди се. Още щом отвори очи, знаеше, че това е последният ù ден. Въпреки силната болка, стана и се облече. Отиде в стаята на Ема и я събуди. Притисна я силно до себе си и ù обясни, че трябва да замине надалеч, но винаги ще я обича и ще се грижи за нея. Знаеше, че е твърде малка, но чувстваше в сърцето си, че Ема я разбира.

Върна се в стаята си и седна зад бюрото. Въпреки че той я беше оставил в най-трудните моменти, тя все още беше лудо влюбена в него и искаше той да го знае. Извади лист и химикалка и с последните си сили написа, че винаги ще бди над тях, че вярва в него и знае, че ще се справи, каквото и да се случи. Каза му, че знае колко ще му е трудно, но трябва да продължи да се бори, заради Ема. Че му прощава… и иска да намери друга, на която да посвети любовта си, такава, каквато тя я познава. След това се върна в леглото и затвори очи за последен път.

Когато се прибра, къщата му се стори необичайно тиха. Медицинската сестра му каза, че Тя спи. Но той вече знаеше… Знаеше, че си е отишла. Болката го прониза като нож и той се затича към стаята ù. Болестта я беше сломила, но тя все пак му се стори красива… и толкова студена. Седна до леглото ù и  заплака. Защо го допусна? Защо позволи чужди хора да му повлияят? Как можа да я остави, когато имаше най-голяма нужда от него? Тя беше единствената, която винаги го подкрепяше и обичаше, без значение какво им се случваше, а той я предаде. Никога нямаше да си го прости. Животът вече нямаше да е същият и той не искаше да го живее. Искаше да си отиде с нея…

Ема заплака. Това го извади от унеса. Огледа стаята и погледът му се спря на бюрото. Вдигна писмото и го прочете. Сълзите пареха по бузите му и буквите се размазваха. Беше намерила сили. Той я беше захвърлил и въпреки това беше намерила сили да му прости и да го обича. И в последните си мигове тя пак беше помислила за него и как да ограничи болката. Винаги щеше да го изумява… Не, не винаги, нея вече нямаше. Чувството за вина го пронизваше и увеличаваше страданието му стократно. Никога нямаше да обича друга, той имаше нужда само от нея… Ема имаше нужда само от нея.

Направи скромно погребение. Отрупа стените с нейни снимки. Неуморно разказваше за нея на Ема и за това колко я е обичал. Посвети се на работата и на детето, но нищо не успя да претопи болката му. През целия си живот остана верен само на нея и никога не обикна друга. Тя завинаги остана повелителка на сърцето и мислите му.

                                                    Край.