Съдба
Пред лицето на съдбата стоя.
Страх ме е.
Преглътвам страха и смело хващам ръката ѝ.
Нека ме води!
Дали към самота или любов...
Не зная.
Рискувам.
На сигурно играх преди.
Сега, сега изпразвам джобовете,
залагам всичко за една надежда.
49% шанс.
Разумът скептичен е.
Навярно с право.
А ако загубя...?
Представих си го за момент.
...
Залагам, нямам избор.
Оставям и душата си.
И тръгвам след нея – Съдбата.
Води ме на място, известно за мен.
Но води ме към чувства – непонятни, неприятни.
Шансът сякаш намалява!
И разумът не спира да повтаря,
че грешка бил е този риск непреценен...
Късно осъзнах.
Пред лицето на съдбата стоя.
Страх ме е.
Преглътвам страха и смело хващам ръката ѝ.
Нека ме следва!
© Моника Ангелова All rights reserved.
