Господин съдия,
Пише ви госпожа Хикс от град Игрек, столица на провинция Зет.
С настоящето искам да осъдите и накажете родителите ми, задето са ме родили без мое съгласие…
Ние живеем в демократична правова държава, която зачита правата на децата. Сред тях и правото на нормален живот. А такъв на мен не ми е осигурен.
Двамата, наричани мои родители, изобщо не са се консултирали с мен относно желанието си да имат деца. Аз съм човек, а не предмет и моите желания и интереси са най-важни за мен.
Обаче, те… Както казват хората: правели си кефа, а сега аз трябва да им живея. Защо?
Никой не ме е уведомявал, че ще лежа овъргаляна в памперси почти година, че ще ме мият и подмиват всеки ден по няколко пъти, че ще искат да им нося дрехите, които после ми купуваха – без да се интересуват от моите интереси, вкусове и оценки.
Още повече, че ме сковаваха с изискванията си, превръщайки ги в закони срещу мен. Например, не даваха да си играя в калта – а такива хубави кюфтенца правех от нея. И отказваха да пробват приготвеното, както днес отказва мъжът ми – въпреки че му ги скалъпвам от кайма.
Не ми разрешаваха да чупя прозорци – а беше толкова интересно да слушам звънтежа и да се любувам на летящите парчета.
Заведоха ме в едно училище и ме накараха маса години да ходя и заучавам безполезни за мен неща. Защо, кажете, трябваше да уча някакви си тангенси и котарангенси, когато не желая да се занимавам с математика? Или някаква си таблица от някакъв си Менделеев, когато сама мога да скалъпя нещо подобно, ако поискам? Но не искам…
Трябваше да чета разни поети и писатели, да слушам цигу-мигу на цигулки – а аз самата мога, ако поискам, да си направя музикален фон с две лъжици и паница? А защо са ми нужни истории и философии? Пък и не виждам с какво познаването на някакво си минало ще ми вдигне заплатата в магазина…
Изобщо - стигнах до извода, че съм жертва на егоисти и садисти, затова искам да ги осъдите. Да ми платят сума, с която ще мога да преживея до края на битието си на Бахамите или Малдивите. Отделно позволилата им тази жестокост държава да поеме издръжката на трите ми деца, които снощи са докопали черновата на тая молба и сега се готвят да ме съдят.
Очаквам парите…
Слагам кръстче, поради недобро образование. Но след този процес ще заведа дело срещу училището и учителите, които не са ме научили. Както и срещу държавата, поддържаща закони, които ме принуждават да плащам за ток, вода, храна, дрехи…
Ако не ги осъдите, както съм решила – ще осъдя вас всичките. От съдията до чистачката.
В края на краищата – имам права!!!
© Георги Коновски All rights reserved.