Apr 7, 2009, 8:09 AM

Съдействие

814 0 0
1 min reading

                          Вихрушка, като сиво бяла фуния понесе прах и листа, стрелна се някъде и изчезна в небитието. Слънцето, което вече не топли, бавно се стопи на запад. По изпочупените и олющени пейки няма хора, само там накрая е седнала стара жена с прокъсана забрадка. Изглежда като част от пейката.
                           Той крачи бързо, няма време! Срещата трябва да се състои, иначе зле, зле за него, зле....   Подмина старицата и дори не я погледна. Черният му шлифер мята поли, а ръката здраво стиска дръжката на чантата. Ще я предаде, само още петнадесет минути. И ще бъде свободен...Ще се отърве от онова вътре.
                           Знае за папката - беше я прочел... Не го интересува кой се е докопал до това, не го интересува колко живота ще оклепа тази кафява папка.  Само да я предаде...
                           Обърна се назад и видя старицата, която беше станала и идваше към него.

                           "Какво пък иска тази?" - ядоса се, погледна часовника си - оставаха шест минути.
                           Жената приближи, по бялото и чело имаше хиляди малки бръчици. Погледна го. Очите и са странно сини и дълбоки, всепоглъщаши.
                           "Господ да прости на всички ни, синко!" -каза с ясен глас старицата.
                          
                          Луда е! Помисли си, но странно - ядат му се изпари. Не знае какво да и отговори. Иска му се да поеме ръката и, но не събра смелост, а и жената вече си тръгна. Видя как бавно се отдалечава,  леко прегърбена, като отиващото си на запад слънце.
                          Остава минута! Поседна на пейката. Не мисли, ръцете му отворят чантата, изваждат  кафявата папка и и душата му, за първи път в разбирателство с разума направи каквото трябва.

                          Тръгна в обратна посока и вече не бързаше. Слънчеви зайчета си играеха с накъсани хартийки, които вече не бяха опастност за никого.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...