Съдете ме!
Те ме поглеждат и от един бърз поглед разбират всичко...
Гледат ме и ме съдят...
„Виж ù обувките... Ами косата... сигурно е бедна/богата“
„С колко ли е спала, за да стане такава...“
Гледат, коментират и съдят...
„Наистина ли го е направила? А срам няма ли?“
Никой, никъде не пита „Защо, как и какво е станало“.
Слушат историите ми, но не ги чуват...
Смеят се на шегите ме, но не ги разбират...
Успокояват ме, но истината е, че не ги интересува...
Те вече знаят коя съм!
Трябва им един бърз поглед, за да ме преценят напълно!
Не очаквам да ме питат:
„Защо го направи“, „Какво стана, че го направи“...
Гледат без да питат!
И съдят без да знаят!
Това им стига!
Но всъщност това няма значение...
Те ме гледат, но виждат ли ме?
Осъждат ме, а знаят ли историята ми?
Не! Бедни и празни са отвътре!
В такъв случай... Съдете ме!
© Александра Иванова All rights reserved.
