Съдете ме!
Те ме поглеждат и от един бърз поглед разбират всичко...
Гледат ме и ме съдят...
„Виж ù обувките... Ами косата... сигурно е бедна/богата“
„С колко ли е спала, за да стане такава...“
Гледат, коментират и съдят...
„Наистина ли го е направила? А срам няма ли?“
Никой, никъде не пита „Защо, как и какво е станало“.
Слушат историите ми, но не ги чуват...
Смеят се на шегите ме, но не ги разбират...
Успокояват ме, но истината е, че не ги интересува...
Те вече знаят коя съм!
Трябва им един бърз поглед, за да ме преценят напълно!
Не очаквам да ме питат:
„Защо го направи“, „Какво стана, че го направи“...
Гледат без да питат!
И съдят без да знаят!
Това им стига!
Но всъщност това няма значение...
Те ме гледат, но виждат ли ме?
Осъждат ме, а знаят ли историята ми?
Не! Бедни и празни са отвътре!
В такъв случай... Съдете ме!
© Александра Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря Ви! За съжаление все по-често ставаме свидетели на такива направо грозни случки..
-
Старата приказка:"По дрехите посрещат(съдят)...Асоциирах с една случка в автобуса. Три красиви момичета си чуруликаха и ахкаха обсъждайки марки на дрехи и козметика.Може би бяха абитуриентки.После започнаха да хихикат и да се заливат от смях.Проследих погледите им. Визираха един младеж облечен в немарков спортен екип, който спеше на седалката, рискувайки да падне от нея... Може би работеше нощем за да се издържа.Или се е грижил за болен роднина.В моите очи той изглеждаше много по-стойностен, но коя съм аз че да ги съдя...
Поздравления за отразената емоция. -
Не всички съдят. Не всички. И тези които не съдят са истинските. Другите нямат значение. Хубаво изразена емоция.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
