Снегът бързо се превръщаше в киша под краката на хилядите хора, излезли да пазаруват за Коледа. Жвакането бе като някаква странна, недомислена мелодия. Небето бе сиво и ръсеше ситни снежинки. На пориви духаше студен вятър. Все още не се усещаше празнична атмосфера.
Камен беше излязъл да се поразходи след дългото висене пред компютъра. Рано му бе за пазаруване, защото още не бе получил заплатата си. Не смяташе да обикаля дълго. Времето не му харесваше, а и ботушите бяха започнали да пропускат вода.
Лицата на минувачите му се струваха мрачни. Сякаш никой не се радваше, че се задават празници. Сякаш лошото надделяваше над хубавото. Рядко можеше да се види усмивка. В един момент си даде сметка, че и самият той не е в добро настроение. Зачуди се дали и неговата физиономия изглежда толкова навъсена. Отново запрехвърля в съзнанието си проблемите, които го мъчеха напоследък. Нищо сериозно, наистина, но все пак… Помисли си: „Значи и аз съм като другите.“
Беше тръгнал да се прибира, когато забел ...