Сълзите на Апостола
Тази сутрин се събудих рано. Часът показваше още осем. Не изпитвах никаква нужда да се върна в леглото, затова си го оправих и си направих едно кафе. Изпих го набързо, но нещо не ме свърташе вътре. По тази причина реших да взема да ида до центъра на селото – там имаше заведение и все ще има с кого да изпия по бира. Приготвих се и излязох. Първо проверих малката градинка пред къщата ми, да не би да има нужда от нещо там и щом се убедих, че всичко е наред, окончателно тръгнах.
Слънцето се бе събудило и въпреки че бе още сутрин, напичаше много силно. Заедно с него се беше събудило и цялото село. Докато вървях нагоре по пътя покрай мен минаха доста хора – всеки по работа, някои изкарваха добитъка на водопой и т.н.
Почти стигнах площада, когато видях към мен да се задава мъж – това бе Кемал - ага. Няма какво да крия – селото ни е в Южните Родопи. Тук сме все помаци, малко турци и двама-трима българи, които дойдоха преди няколко години. Та, Кемал – ага бе турчин, петдесет ...