Съмнение
СЪМНЕНИЕ
Откриха го!
Потупаха ме по рамото!
Добре било!
Той бил! Приличал си!
И се разотидоха…
И останах сам!
Пред него!
Някога, додето можеше, рисуваше. И го приемаха, и го подиграваха, и го отминаваха, и го мислеха за луд. Купуваха го, макар и за стотинки. И той продаваше.
Преживяваше!
С годините се промени.
Попрегърби се, закуцука, запрепъва се, скри се.
Потъна в полусрутена къща, притихна и броеше дали стотинките ще стигнат за хляб.
И го забравиха и го изоставиха…
От там го изнесоха, и го зариха…
Там, де трева и на него да никне на праха…
Поникнаха бурени!
А времето си течеше.
Изминаха години...
Той, в буренака…
Картините му и в галерии, и в замъци и в палати...
Търсеха се, препродаваха се и не за стотинки, а за жълтици.
И името му нашумя!
И тогава решили, и да го удостоят и да го увековечат.
Та ме извикаха.
Да го изтипосам!
И го изтипосах!
И го откриха!
Гледам, припалвам, обикалям…
Постамент! Гранит! На него име..
Над него, скелет, наметнат с нещо, приведен, подпрян на тояжка.
Отгоре глава! Голяма! Гола! Ръбата!
Той е! Прилича си!
Но не говори…
Нещо липсва.
И пак, като всеки път, кога след месеци труд завърша нещо и застана пред него изричам:
„Ех, сега да мога отново да го започна!”
И какво ли друго ще измисля?
И ако пак го започна и пак го завърша, няма ли пак същото да изрека…?
Сигурно! Навици! Съмнение!
Стана ли, не стана ли!
Та гледам и мисля, какво изпуснах, какво не направих, какво го няма, та не проговори?
Припалвам! Примижавам!
Отзад, долу, неизметено черно парче.
Въглен!
И не разбрах, и кога се наведох, и кога под името надрасках
„Умрях от глад!”
И се отдръпнах !
И изтръпнах!
И го чух!
Проговори!
Нима!!!
Нима направих нещо, каквото никой не е правил?
Нима ще вляза в историята с шедьовър?
И гледам, гледам, и пак ме загриза съмнение…
Какво му е оригиналното?
Това може да се изпише под хиляди имена.
И под моето!
Нима пак сгреших?
Какво ми поръчаха?
Паметник на един човек… или на един народ…?
И какво правя?
Паметник… или конфекция?
Нали ме потупаха по рамото!
© Иван Стефанов All rights reserved.
