Сън
Събуди се. Както винаги отново сам. Навън валеше - от тези тъжни мрачни дъждове, които те карат сериозно да се замислиш дали да не съобщиш на шефа, че си болен и че няма да ходиш днес на работа. Все пак той стана с неохота и не след дълго бе на път към офиса.
Хората в рейса бяха по-мрачни и от времето. Той се обърна към прозореца, само за да види как рейса минава на червено, а друг автобус се е засилил право към него...
Събуди се. Тя спеше до него. Той я прегърна с облекчение, а тя като раздразнено коте измърка и го удостои с укоряващ поглед, последван от прекрасната й усмивка. Навън времето бе прекрасно.
© Антон All rights reserved.
