Oct 25, 2018, 12:14 AM

Сън 

  Prose » Narratives
617 1 5
5 min reading
"Не възлагай върху ми твърде жестоки страдания.
Спомни си,че аз съм прах и пепел..."
Навръх Великден се понесе слух за случилото се в малката църквица:
-Божията майка плаче с кървави сълзи! Ще дойде и Страшния съд!-чуваше се ядовитият глас на клисаря- Разкайте се за греховния си живот, за греховните плътски желания! Влезте в Божия храм и чуйте стоновете на Майката, тя плаче за Вас!
Седнал на колене, с поглед към небето, започна да се моли:"Пресвета Дево, погледни на мене от висините на твоята небесна слава, послушай моята смирена молитва и я принеси пред твоя възлюбен Син..."
Анелия, къдрокосо двадесет годишно момиче, стисна ръката на Зарко.Уплашените и очи се скриха в Зарковите длани. Сърцето - пулсираше ускорено, а ударите му предвещаваха близката неволя.
Камбаната биеше като за погребение. От всеки нейн удар виковете на клисаря се усилваха и се разбиваха в прашното жужене на общественото мнение:
" Господи, сила на моето спасение! Отвърни лицето си от греховете ми..."
-Побъркал се е ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ана Янкова All rights reserved.

Random works
: ??:??