1.
Трудно се върви, когато пътищата ги няма. Умората е всичко, което мускулите усещат, докато тялото се катери по стръмните скали. Мислите ѝ често предателски прошепваха „Откажи се!“, но тя намираше сили и продължаваше упорито напред. Знаеше, че ще е трудно още когато пое по пътя. Но не знаеше, че всички вселенски закони ще са срещу нея. Въпреки всичко стискаше устни, свиваше юмруци и продължаваше да върви през виелици, срещу убийственият пустинен пек, и дори срещу глутницата вълци, която я пресрещна една нощ. Понякога я помитаха полудели води на речните бързеи, друг път я задиряха остатъците от клоните на мъртви гори, но тя просто вървеше, за да се да се срещне със собствената си съдба.
2.
Той често се настаняваше на някой крайречен камък или на оголена над билото скала и наблюдаваше внимателно стъпките ѝ. Хареса му тази упоритост да не спира пред препятствията. Хареса му смелостта ѝ да предизвиква страхът си и да му надделява.
Когато я срещна първо се учуди, че точно той не ѝ е ненуж ...