Сънят на Боби Каишев
1 min reading
Боби Каишев беше от ония хора, които с право можем да наречем чудновати. В главата му се раждаха такива мисли, че понякога сам се затрудняваше как ще ги осъществи.
Преди два дини му хрумна някаква фикс идея. Идеята започна да го преследва. Имаше моменти когато ту изчезваше, ту се появяваше. Започна да ляга и става с нея. Тръгнеше ли по улицата, тя се превръщаше в елегантна, красива жена, която с изящните си дълги пръсти го държеше под ръка и той се страхуваше да не я изпусне. Любопитни минувачи го поглеждаха, но за него светът сякаш не съществуваше. Накрая идеята получи причудливи форми и се превърна в огромен, трептящ метеор. Докато една нощ сънува странен сън.
Той - Боби Каишев, шейх на Персия. Целият облечен в бяло, с изящна, алена чалма на главата. Беше седнал върху пъстроцветна възглавница в ориенталски стил, кръстосал нозе на земята. Над него беше надвесило зелените си клони огромно палмово дърво и сякаш му шепнеше любовно.
Снажен паж в сини като небето шалвари обветряше лицето на шейха с великолепно ветрило, на което бяха изобразени красиви нимфи и пъдеше крилатите насекоми. В него Боби Каишев позна директора Ананиев.
Пищна красавица в опално-прозрачна туника държеше в ръцете си разкошен инкрустиран поднос, целия в злато. Върху подноса беше поставена изящно изработена порцеланова чашка, изпъстрена с разнообразни градински цветя. Тя направи лек поклон и поднесе чашката, в която димеше черно, турско кафе.
Шейхът отпи няколко глътки и замляска с удоволствие. Красавицата отправи искрящ поглед към него с чаровните си очи, след което заканително изгледа пажа. Това пищно творение на природата не беше никое друго, а секретарката на Ананиев.
Две привлекателни танцьорки в изумрудено-прозрачни туники почти голи до кръста, кършеха тънките си кръстчета под ритъма на ориенталската мелодия.
-Ай, ай, машаала - възкликна в съня си Боби Каишев. Виж ти, та това са Нелите и Пепито от деловодството!
Когато шейхът реши да докосне красавицата с подноса, пажът извади остра кама и замахна към него.
В този момент Боби Каишев се събуди и простена.
Преди два дини му хрумна някаква фикс идея. Идеята започна да го преследва. Имаше моменти когато ту изчезваше, ту се появяваше. Започна да ляга и става с нея. Тръгнеше ли по улицата, тя се превръщаше в елегантна, красива жена, която с изящните си дълги пръсти го държеше под ръка и той се страхуваше да не я изпусне. Любопитни минувачи го поглеждаха, но за него светът сякаш не съществуваше. Накрая идеята получи причудливи форми и се превърна в огромен, трептящ метеор. Докато една нощ сънува странен сън.
Той - Боби Каишев, шейх на Персия. Целият облечен в бяло, с изящна, алена чалма на главата. Беше седнал върху пъстроцветна възглавница в ориенталски стил, кръстосал нозе на земята. Над него беше надвесило зелените си клони огромно палмово дърво и сякаш му шепнеше любовно.
Снажен паж в сини като небето шалвари обветряше лицето на шейха с великолепно ветрило, на което бяха изобразени красиви нимфи и пъдеше крилатите насекоми. В него Боби Каишев позна директора Ананиев.
Пищна красавица в опално-прозрачна туника държеше в ръцете си разкошен инкрустиран поднос, целия в злато. Върху подноса беше поставена изящно изработена порцеланова чашка, изпъстрена с разнообразни градински цветя. Тя направи лек поклон и поднесе чашката, в която димеше черно, турско кафе.
Шейхът отпи няколко глътки и замляска с удоволствие. Красавицата отправи искрящ поглед към него с чаровните си очи, след което заканително изгледа пажа. Това пищно творение на природата не беше никое друго, а секретарката на Ананиев.
Две привлекателни танцьорки в изумрудено-прозрачни туники почти голи до кръста, кършеха тънките си кръстчета под ритъма на ориенталската мелодия.
-Ай, ай, машаала - възкликна в съня си Боби Каишев. Виж ти, та това са Нелите и Пепито от деловодството!
Когато шейхът реши да докосне красавицата с подноса, пажът извади остра кама и замахна към него.
В този момент Боби Каишев се събуди и простена.
© Мария Герасова All rights reserved.
