Боби Каишев беше от ония хора, които с право можем да наречем чудновати. В главата му се раждаха такива мисли, че понякога сам се затрудняваше как ще ги осъществи.
Преди два дини му хрумна някаква фикс идея. Идеята започна да го преследва. Имаше моменти когато ту изчезваше, ту се появяваше. Започна да ляга и става с нея. Тръгнеше ли по улицата, тя се превръщаше в елегантна, красива жена, която с изящните си дълги пръсти го държеше под ръка и той се страхуваше да не я изпусне. Любопитни минувачи го поглеждаха, но за него светът сякаш не съществуваше. Накрая идеята получи причудливи форми и се превърна в огромен, трептящ метеор. Докато една нощ сънува странен сън.
Той - Боби Каишев, шейх на Персия. Целият облечен в бяло, с изящна, алена чалма на главата. Беше седнал върху пъстроцветна възглавница в ориенталски стил, кръстосал нозе на земята. Над него беше надвесило зелените си клони огромно палмово дърво и сякаш му шепнеше любовно.
Снажен паж в сини като небето шалвари обветряше лицето н ...