Сърничката
СЪРНИЧКАТА
Бях се спряла на тролейбусната спирка. Изчаквах тролея да дойде, едни пътници да слязат, други да се качат и тролея да отмине, за да премина през улицата на другата страна, където беше училището на децата.
Обърнах се за миг и о, чудо! Видях сърничка. Помислих си, че е излязла от близкия зоопарк. Такава една спокойна, върви си сред хората. Докато се чудех, на метър-два зад нея видях кученце, от тези домашните любимци, не много малко. Бяха странна двойка - сърничката и верният ù приятел кученцето.
Дойде тролеят. Качиха се пътниците, качиха се и сърничката и кученцето. Сами. Край тях наблиза не се виждаше стопанина им. Учудването ми беше толкова голямо! Една жена, усмихната от странната гледка, но явно свикнала с тези пътници, ми разказа историята на тази сърничка. Стопанинът ù - видях го без да знам кой е - висок, строен мъж на средна възраст, бил ловец. Намерил сърнето съвсем мъничко до убитата му майка. Взел го, хранил го с биберон като малко дете, отгледал го. Станали приятели с любимото му кученце. Свикнала с хората сърничката и кученцето се разхождали из града, като се качвали и сами на превозното средство от градския транспорт. Всички шофьори ги познавали. И не само те. Всички пътници топло се усмихвали, като ги видели.
Тази странна двойка беше гордостта, радостта и атракцията на целия голям, шумен град.
© Анка Келешева All rights reserved.
