Сърове
-Слушай, Наньо, ти като си идеш у назе, да не вземеш да се издадеш, че по чужбинско само клозети си мил! Ша са праиш на голяма работа, ясно – на интелигентна работа, че нашенци уважението да ти имат, дет са вика! То парите не миришат, нали знайш – още древните римляни са го рекнали и до днеска си е все тъй. Кат компютърен специалист, ша каиш, съм се изявявал в Лондона града и самия принц Чарлз съм обслужвал. Ша гледаш умно, ша са държиш намахано и нахакано, хич няма да им цепиш басма на българските хубостници! Речи им на тез будали, че в Англия най-малкото в „сър” са те въздигнали, та да им пораснеш в очите! Ти мене слушай и се не бой!
-Маньо, ами ако някой нашенец поиска компютъро да му оправя бе, брато, ша я оплескам тогаванка!
-Ей, прост чиляк си беше, Наньо и прост си остана! Как пък не ти увря кратуната! Ами ша псуваш бре – ша му теглиш една майна кат не знай, че за по-малко от илядо лири ти хич и няма да му погледнеш компютрото биля! Колкото повече ругаеш, толкова повече ша та въздигат! Ти мене слушай, че от дърто магаре, най-сетне чиляк да станеш!
-То лесно било бе, Маньо! Бая попържни зная, ама не е зле още да се обогатя. Айде да ми помогнеш, брато!
-Не бери грижа, Наньо! Щом има интернет, страшно няма! Само отвори някой сайт, хвърли едно око на коментарите и бас държа, че ша са обогатиш – чак милиардер ша станеш!
-Ей, жив да си ми, Маньо, че пак ме просветли! Айде сега – гудбай, че нали съм „сър” бе, брато - бързам да се дообразовам!
© Росица Танчева All rights reserved.
