Сюрреализмът на битието
Иван се събуди секунди преди часовникът на телефона да му запее нежен блус. Протегна се и с обич погледна прекрасното лице вдясно. Нека си отспи – уморена е, тази седмица работи цели четири дни. И то по пет часа ежедневно…
Наоколо цареше тишина. Нямаше как да е иначе – кварталът се водеше като спален, имаше само голям магазин откъм центъра на града. Тежкотоварни превозни средства тук не минаваха, а пък някой живущ да наруши благословената тишина с музика, мотоциклет или празненство – каквото и да е… Просто невъзможно! Още повече, че полицията действаше експедитивно – минути след сигнал за нарушение, провинилият се беше прибиран от поне две патрулки, а час по-късно вече знаеше къде ще прекара идните дни или месеци. Зависеше от извършеното…
Легендите разказваха, че някога наблизо имало махала, където живеело странно племе – джипсита. Отдавна, още преди десетина години. Обаче, държавата се заела с превъзпитанието им и… Потомците им, както и някогашните особени предтечи, вече се различаваха от останалите само по наситения южен тен. И, може би – някои от тях бяха по-съвестни, активни, трудолюбиви в училището. Все пак – трябваше бая исторически периоди от цивилизацията да преодоляват…
На спирката чакаха няколко човека. Тъкмо за идващия точно по разписанието автобус. Иван усили крачка, макар да знаеше, че след точно три минути ще се появи другавтобус. Но не му се нарушаваше ритъма…
На входа на завода – все още нов завод, един от деветте открити тази година в градчето, му връчиха поредния бюлетин на общинския съвет. Отново изненади – и отново приятни. Цената на водата се вдигаше – градските власти бяха решили да плащат за потреблението на кубик с още лев отгоре. А енергийната компания отпускаше нови безплатни количества ток съобразно броя на дцата в семейството.
Иван се замисли. Пак ще трябва да пътува с баща си до столицата. Защото новите пенсии вече претоварваха банковата система и правителството молеше пенсионерите да потребяват все повече и повече. А къде да дяват толкова новозакупени телевизори, хладилници, стереосистеми, компютърни комбинации…
Но се налагаше – трябва да се живее строго научно, защото иначе хаосът на пазара щеше да смаже системата…
Даааа… Не е лесно да си модерен човек, по времето на благородно правителство, в процъфтяваща България…
Сред красивия сюрреализъм на битието…
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Безжичен!
-
Харесва ми твоят огромен и точен сарказъм. Трябва да ти кажа, че с някои твои мисли (не тук, в други произведения) не съм изобщо съгласен, но това не е важно - всеки има право на собствено мнение, обосновки, омрази, предразсъдъци и собствени сентенции. Защо другите да ги приемаме, но и защо да ги критикуваме. Важно е, че много други твои неща харесвам и го казвам.
-
Благодаря, Надя!
-
То сега и мозъците ни се водят „спални“, затова сме на тоя хал.
-
Благодаря, Красе!
-
... и битовизма на съзнанието.
-
Благодаря, Стойчо!
-
И аз живях в социална действителност, ама когато бях на гости в...Германия!
Ами,това-социалреализма,ама,нищо му няма, бе!🤣
Хубаво е, брей! -
Благодаря, Петре!
-
И това ще стане,... е, кога ама ще стане... Я да си спомним Дж.Оруел... след толкота години,.. но сега е действителност '' 1984 '' и
'' Фермата на..'' -
Благодаря, Миг, Миночка!
Миг, какъв комунизъм те е патил - рисувам днешния ден според предизборните обещания...
Миночка, има доста излишни неща. Според жена ми - цял списък. И аз съм начело в него... -
Да, май се обърка още по-вече държавата! А и колко си прав, като се огледам в къщи, колко ненужни неща...
-
И сбъдна се писаното в Библията (закачка за Библиоманите в сайта) "Всекиму според потребностите, от всекиго според възможностите.". Разказа ти ми напомни за "Какво да се прави " от Чернишевски
. Батко Гошо ти си основател на ново течение в литературата "комунистически реализъм" Благодаря!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
