Съвременен диалог
- Едни свински уши на скара, едни пържени картофи със сирене и една голяма наливна – свойски рече Иван Градев на изпънатия младеж с келнерски тефтер и химикал в ръцете.
- Нямаш проблеми, бат Ванко. Носят се. – Сервитьорчето се отдалечи към кухнята.
- Виж ся, бай Марчо, Путин е голямата работа. Ти знайш ли к‘ви оръжия има той, ве? Т‘ва самолети, т‘ва дронове – Иван говореше на доста по-възрастния от него човечец, с бяла коса и старчески петна по лицето и ръцете, който седеше кротко на съседната маса.
- Абе, голямата работа. – Бай Марин въздъхна дълбоко. Баща му беше убит във втората световна, когато той беше само на годинка. Майка му изгледа и изучи сама.
- Не, ве. Ти само си помисли, за два дена я прегази таз Украйна, Туй Донецк - Монецк, Луганск- Муганск. Той ся и Киев ще вземе. К‘во си мислиш? Той може и да го взел вече.
- Добре бе Ванчо, какво си се влюбил толкоз в тоз Путин?
- А, влюбил съм се. Аз да не съм някакъв педал, да съ влюбвам. Ама кажи ся, че не е голяма ...