Един от най-ярките ми спомени от училище беше другарката Гаврилова. Другарката Гаврилова беше от старата аристокрация, жена с изтънчен вкус към музиката, следователно учителка по пеене и ръководител на духовия оркестър и хора на училището. Като истински аристократ, поставен в социалистическа среда, тя правеше отчаяни опити да носи осанката на своя род и понеже нямаше как, го правеше, вживявайки се в музиката. Червилото й беше винаги заслепяващо, кърваво червено и поради това, че устните й бяха много тънки, дори нямаше такива, то винаги течеше във всички посоки и когато пееше, устата и придобиваше причудливи форми, особено на горните тонове.
Свиреше на пианото със затворени очи и отмахваше оределите си кичури с такова достойнство, с потрисащ патос, че беше за присмех за всички. Дрехите й бяха обикновено с огромни лекета и доста мръсни, а често носеше един панталон без цип, под който се подаваше част от камизолка или нещо подобно със съмнително бял цвят.
Помня как ме накара да изпея няка ...