Мда, мой ред беше, запътих се към градината с пясъчника и ...
...тъкмо да седна до детето, насреща ми с широка усмивка се приближи един мой стар приятел – писател, редактор, продуцент в телевизията ... разпери ръце и се прегърнахме ...
- Ах, стари мой приятелю , стана абсолютно перфектно чудесно , всичко по план .. Я да застанем тук за снимка ...
Огледах се наоколо и се стреснах от изненада – осветители, кинооператори, цял снимачен екип ни беше заобиколил за да ни снима и приветства ... камък ми падна от сърцето, детето скокна като пружинка, размаха радостно с ръце и се лепна за приятеля ми.
- Аййй , свърши ...! Трудно беше от началото, ама ти казах, че за каквото и да е – ще го свърша – нареждаше детето и се катереше по него от щастие – Къде ми е Ферарито .. ?!!!! ... Май ми хареса и следващият път ще си пожелая нещо ужасно по голямо ! ... Фераритооооо ... и да е червено ... !
Той се освободи елементарно лесно, като му показа лъскавата червена кола, паркирана на улицата. Лапето хукна ...