Мда, мой ред беше, запътих се към градината с пясъчника и ...

...тъкмо да седна до детето, насреща ми с широка усмивка се приближи един мой стар приятел – писател, редактор, продуцент в телевизията ... разпери ръце и се прегърнахме ...

      - Ах, стари мой приятелю , стана абсолютно перфектно чудесно , всичко по план .. Я да застанем тук за снимка ...

      Огледах се наоколо и се стреснах от изненада – осветители, кинооператори, цял снимачен екип ни беше заобиколил за да ни снима и приветства ... камък ми падна от сърцето, детето скокна като пружинка, размаха радостно с ръце и се лепна за приятеля ми.

      - Аййй , свърши ...!  Трудно беше от началото, ама ти казах, че за каквото и да е – ще го свърша – нареждаше детето и се катереше по него от щастие – Къде ми е Ферарито .. ?!!!! ... Май ми хареса и следващият път ще си пожелая нещо ужасно по голямо ! ... Фераритооооо ... и да е червено ... !

      Той се освободи елементарно лесно, като му показа лъскавата червена кола, паркирана на улицата. Лапето хукна натам без да се оглежда .. когато ме удари втори гръм – към нас приближаваше скандалната тройка – двамата мои доброволни наемателя и жената в отлично здраве ...

Боже мой, май само аз не бях в час ...

      - Извинявай приятелю, в момента продуцирам телевизионно реалити ... Трудно се съгласих на щуравата идея на моите редактори, но планът беше подготвен изключително перфектно, даже бяхме сигурни, че ще се включиш и ... че даже ще настаниш двамата при себе си ... и че ...

      Понечих да изразя възмущението си, но той продължи:

      - Стига стари приятелю, знаеш как се работи в този бизнес ... заповядай си чека ... с него можеш да си купиш още една къща ...

КРАЙ 2

      Мда, мой ред беше, запътих се към градината с пясъчника, приближих детето.

      Ужасен от вида му понечих да го хвана с ръка и да му кажа нещо успокоително и да изразя желанието си да помогна с каквото и да е ... и тогава жената, четяща книжката си, без да ме погледне каза:

Железопътна спирка, слизаме от влака. За да стигнем до изхода трябва да минем по широк метален надлез над линиите. Тълпата е огромна и ,тяло връз тяло, едвам се движим в определената посока. Озовавам се близо до перилата и .... едно момче се е вкопчило в перилата и ми е непонятно какво точно иска да прави – да лази по перилата нагоре или да слиза или просто е блокирал от ужас в тази тъпканица. Размахва неумело ръце, плете крака и всичкото това с налудничав поглед . 

      Ужасен от вида му понечих да го хвана с ръка и да му кажа нещо успокоително и да изразя желанието си да помогна с каквото и да е ... и тогава жената, чакаща търпеливо до него, без да ме погледне каза:

      - Не му обръщайте внимание , той много често си играе тази игра – наумил си е да става актьор

КРАЙ 3

Забележка

Само да вметна, че момчето от ж.п. гарата беше истинско, майка му – също, и въобще този край е най – истински, дори и да ви се струва невероятен