Дворът беше избухнал в зеленина и цвят. Пролетта нежно беше омаяла светата обител. Слънцето, сияйно и силно напичаше старите керемиди, купола и камбанарията. Кръстът стърчеше гордо и изпъкваше на яркото синьо небе.
Каменната бяла пътечка пред дувара се виеше и в двора. Тук - там беше откъртен и някой камък. През зарешетените с черно ковано желязо прозорци се провираше един упорит слънчев лъч. Постройката до църквата и тя плачеше за стягане и ремонт. Свещеникът след службата обичаше да се усамотява там, да съзерцава през прозореца разотиващите се миряни и да се радва на малките дечица, които като малки калинки ситняха с родителите си. Дядо Стоил обичаше да цъка с уста и сърцето му се изпълваше с топлота и благост като гледа стабилни млади семейства, облечени с хубави дрехи, усмихнати и щастливи с рожбите си.
Днес дядо Стоил стоеше на дървената скамейка и се взираше в иконите насреща му. Добре, че нямаше служба, защото не му беше добре. Едва се надигаше от леглото...
Вече няколко дни беш ...