Ст. н. с. Петко Иларионов бе заринат с работа. Затова говори близо половин час с Ванина по телефона, преди да вземе на сериозно думите ù. Реши обаче да не оповестява на всички за случилото се и затова се обади само на един човек, на когото имаше доверие. Ако все пак се окажеше шега - въпреки клетвите на Ваня, че е истина - щеше да мине тихомълком, да пият по една ракия и да си тръгнат по живо, по здраво. Ако пък ли не, това бе човекът, който можеше да помогне. Капитан Марин Петков. И сега, когато пристигнаха в лагера, той бе спокоен и готов да поеме всякаква информация. Децата си хапваха и тихо разговаряха.
- Здравейте, младежи, как сте?
- Чичо Петко! Бързо дойдохте.
- Така е. Ти ме заинтригува. Да ви представя мой добър приятел, който би могъл да ни помогне - капитан Марин Петков. Той е дознател към МВР. Е, разказвайте. - седнаха на масата те. Стоян обясни как са намерили скелета.
- Води ни.
Не след дълго стигнаха лобното място.
- Не знаем какво да си мислим! Ето, тук са костите - той ...