Нариндра Кумар бе горд собственик на най-големия сладкарски магазин в Амритсар. Често при него пристигаха чуждестранни журналисти, за да изследват и представят индийската култура и кулинарно изкуство. Сладкарският му магазин бе любим и на местните, където те намираха разнообразни специалитети за многобройните си лични и обществени празненства. Много местни младежи кандидатстваха за работа при него, надявайки се да изучат занаята и един ден да отворят собствен бизнес със сладкиши.

Един ден в магазина се появи млада жена, която помоли за работа. Бе донесла красиво направен орехов кекс, покрит с пудра захар. Нейното име бе Семира и тя се надяваше да впечатли с това шефа на готвачите, за да получи работа. Те оставиха кекса на плота, изпратиха я да си ходи и всички опитаха от него. Скоро на плота остана само едно парче. 

На този ден всички бяха изключително заети, защото в магазина на посещение бе чуждестранна журналистка, притежаваща известен блог за кулинария. Тя беше решила да намери нова оригинална рецепта за своя блог. Малко по-малко тя дегустираше всички сладкиши в магазина на Нариндра Кумар и неочаквано стигна до кекса на Самира. Тя взе последното парче, отхапа от него и за малко времето за нея застина в миг на удоволствие. След известен момент, в който да се съвземе, тя каза че във кекса има парчета от костилки, но попита за рецептата му и каза, че е готова да плати десет хиляди рупии за нея.

Нариндра бе изненадан от предложението. Той въобще не беше виждал подобен кекс в менюто си. Той каза, че ще обмисли предложението и я изпрати учтиво. Уговориха се да се видят след няколко дни. 

Нариндра разпита набързо своите служители как се е появил този кекс на плота и те му обясниха, че някаква млада жена го е донесла с надеждата да получи работа и че тя най-вероятно ще дойде на следващия ден, за да разбере дали ще и дадат шанс.

Семейството на Самира бе бедно. След сватбата на двете и по-големи сестри тя остана вкъщи с по-малкия си брат и възрастните си майка и баща, които вече не можеха да работят зарадис старост и болести. Тя се надяваше да си намери работа, за да може да издържа своя по-малък брат докато завърши училище и да стане човек. 

Тя реши да направи орехов кекс и да го занесе в големия сладкарски магазин и да помоли за работа. Сладкарството и беше страст още от ранна възраст и по-този начин тя искаше да последва мечтата си да отвори свой собствен сладкарски цех един ден. 

Тя обели и счука няколко ореха и ги остави настрана. Сложи брашно, бак пулвер, захар и ги замеси с яйца и мляко. После сложи счуканите орехи, изсипа тестото в тавичката, подготви фурната и сложи бъдещия кекс в нея. Кексът се надигна под строгото и наблюдение и стана чудно хубав. Тя го извади и поръси с пудра захар и го остави да изстине. След това го сложи в кутията и го понесе към голямия сладкарски магазин. 

В магазина я посрещнаха студено. Никой не се интересуваше от нея и от кекса и. Сложиха го на плота и я изпратиха да си върви. Тя каза, че ще дойде рано сутринта на следващия ден, за да говори с шефа на готвачите за работата.

Нариндра очакваше с интерес срещата със младата жена на следващата сутрин. Тя дойде и бе поканена насаме в кабинета му. След начални думи на запознанство, той я помоли да даде рецептата за кекса. Самира знаеше наизуст рецептата и с готовност му я даде. Той и обеща да я назначи на работа след няколко дни и я изпрати.

Заедно с главния готвач Нариндра забърка тестото на кекса и покани чуждестранната журналистка да опита новоизпечения кекс. Тя опита кекса и намръщено каза, че това не е същия кекс. Нариндра опита различни вариации на рецептата, но всеки път чухденката отричаше резултата. Нариндра се уговори с нея да се видят след няколко дни. Той искаше да помоли Семира да опече същия кекс, за да види каква е разликата.

Семира дойде в уречения час. Нариндра отново я покани в кабинета си и и каза, че ще я назначи, ако отново направи същия кекс но нез парчета от костилки и го донесе в магазина. 

Семира забързано се прибра вкъщи и се приготви за работа. Но преди да започне, баща и я помоли за чаша индийски чай. Семира счука две зърна кардамон, наряза джинджифил и ги сложи да се сварят в чая. След това счука орехите. Няколко зрънца от кадамона полепнаха по счуканите орехи и ги напоиха с чуден аромат. Семира сложи орехите в тестото, изпече кекса, сложи го в кутията и го занесе в магазина, където я очакваше неговият собственик, заедно с чуждестранната журналистка. 

Чужденката опита кекса и си припомни странното чувство на небесно удоволствие, когато опита последното парче от предишния кекс. Тя оживено попита за рецептата и защо досега не са и я доставили.

Самира бавно си припомни процеса на правене на кекса и не намери нищо различно от рецептата, която тя вече бе продиктувала на Нариндра. Но опитвайки кекса той странно и напомни за рецептата за индийски чай. Тя се сети, че преди да счука орехите в чукалото тя бе счукала там зрънца от кардамон.

Чуждесранната журналистка публикува в своя блог историята на Самира и не след дълго тя стана световно известна. Самира не само получи наградата от десет хиляди рупии, но и си заслужи стипендия за обучение в реномиран кулинарен колеж във Франция. Така мечтата и да има свой собствем сладкарски магазин се сбъдна, а с парите от стипендията успя да издържа брат си в университета и той стана реномиран адвокат.

Споделяйки тази история, винаги се чудя какво значение може да имат в рецептата за един кекс няколко зрънца кардамон.