Тайни (Първият ми "читател"3)
Държах връзка с брат ми и все ми казваше, че е много и все по-зле. Таях надежда – той говореше с мен само чрез съобщения защото гласът му се давеше от мъка. Плачехме. Когато ми писа „Моли се за Тайни тази нощ, како”, аз искрено се молех Бог да стори чудо. Плачех и за брат ми и снаха ми – каква ли мъка изпитваха те, които я обичаха толкова много с години!
След два дни, през нощта, телефонът даде сигнал за съобщение, отворих го с трепереща ръка - „Како, Тайни вече не е сред нас”. Сърцето ми бе сграбчено от мъка – истинска, силна… Тайни, Тайни си бе отишла завинаги! А толкова се надявах, че ще докосна отново лъскавата, примамлива свила по корема ù! единственото същество на което доверих най-тежките си тайни (разказах ù ги от първо лице) бе Тя! Тайни се бе появила в живота ми, за да ме освободи, да вземе, да погълне отровата на моята Тайна! И като един верен приятел я бе отнесла в гроба. Плаках с глас, плаках цяла нощ – колкото и да звънях, брат ми не отговаряше, Александра – също. Те страдаха!
В есемес, на следващия ден, Кирчо обясни: "Всеки от нас се прости по отделно с нея, докато гаснеше. Милвах я повече от час, говорих ù … на тръгване се върнах и я целунах по гушката и ù прошепнах – „Това е от Ренета”. Разридах се – нямаше да мога да се простя с нея, но - и това е нещо, и това….!
Кремирали Тайни - върнали у дома скъпоценното си, оранжево момиче – да, тя беше тъмно оранжева! Такъв остана цветът на любовта в съзнанието и сърцето ми завинаги! От тогава - все ме дърпа, влече ме и не ме напуска мисълта за една урна с пепел в пурпурен вероятно цвят, в една далечна къща в Мексико, а минаха години. Стана ли много тъжна – мисълта за топлата гръд на Тайни, мокра от моите сълзи, ме сгрява и лекува.
Минаха години. Аз често, много често сънувам Тайни, но аз по принцип сънувам винаги и помня сънищата си (за тази ми особеност и дар да ги тълкувам, ще ви разкажа в други едни разкази) но забелязах нещо много странно – сънувам Тайни все когато съм болна или имам тежки проблеми. Случи се така, че аз имах спешна нужда от пари и то не малко пари – бях много болна. Без пари – няма операция, няма лечение. Дни наред се измъчвах от страхове – ами ако не успея да ги намеря? Ако, ако…? Сън не ме хващаше и как би могло?! От изтощение след толкова тревоги и безсънни нощи съм заспала все пак.
Сънувах Тайни – ярък, истински сън! Сякаш и спях, и не спях – хем зная че сънувам, хем усещам допира на нещо тежко до мен – исках да се измъкна от този сън, но потъвах в него все по-надолу и надолу – видях се сякаш умряла – абе - в ковчег си бях, пък чувствах, защото усетих онова съкровено подръпване на закачливата лапа – отворих очи и видях кюмюрените очи на Тайни да ме гледат с любов и настойчивост. Бях така щастлива, беше ми толкова леко! Посегнах да я докосна в съня си, но тя направи крачка назад и тихо заскимтя. В съня ми Тайни говореше (не, не мърдаше уста – беше като че мисъл минава от нея в мен) : „ Напиши ми името!”, аз протегнах отново ръка и ù отговорих „То е написано в сърцето ми, Тайни”, но тя се дръпна и, отново „каза” – „Напиши ми името – аз съм Любов”…” Напиши ми името на червения лист”… пробудих се от стона който се чух да издавам поради мъглата, която погълна огнения цвят на Тайни в моя сън.
Цял ден нямах мира – все мислех и мислех за нея и съня. Опитах да върша обичайните си ежедневни неща, но все виждах лъскавите черни очи на Тайни. Наистина ме преследваше - „като куче” както се казва. Излязох из града. Вървях със съседка на която попаднах в автобуса и си бъбрехме по женски. Нямам представа защо извърнах глава в обратна посока, но бе едновременно с мисълта „Напиши ми името…” – бяхме подминали един тото пункт (не е точно – става въпрос за клуб на „еврофутбол”, където се играят числови игри)…
Влязох, взех червения фиш и "транскрибирайки" буквите в числа по номер в азбуката изписах „Тайни е Любов” т.е. 1,2,3,6,9,10,12,14,15,19,29.
Спечелих точно толкова хиляди левове, колкото ми бяха необходими! … На кого помогна, Тайни - на мен, или на онова момиче, което извика сълзите в очите ти, докато се страхуваше от теб? Това няма да разбера, но разбрах - ти не говориш, но чуваш и разбираш - за сърцето не са нужни преводачи... а за сърцето на едно куче, са съвсем непотребни.
В тежки за мен моменти Тайни идва в сънищата ми – може би не винаги успявам да разбера „тайните” ù послания, може би просто идва да ме навести, но аз винаги след това съм окрилена и много, много тъжна – искам си кучето! Дано не ме чуят Александра и Кирил, но това куче често е само „българско”!
Веднъж се случи така, че Любо (тогава още не бе мой съпруг) ми беше гостувал, разказах му че съм сънувала особен сън с Тайни и вечерта преди да дойде, аз бях "изписала" отново „Тайни е Любов” …на другия ден се разхождахме из града и аз се сетих, че имам фиш... заедно отидохме да проверим и, на екрана пред нас се изписа една впечатляваща сума – бях толкова щастлива да му „покажа на живо” Тайни в действие! Всъщност - Любовта в действие! Силата която се крие в думата любов!
Любовта! Тя няма измерение и форма – тя трепти, тя шумоли, тя лае, тя грее – за мен – в пурпурно оранжево! Тя е Тайна – за мен и Тайни! Любовта е нетленна...лечебна - като стволова клетка (достатъчно е да я "прихванеш")!
В Мексико чух една мисъл ли, поговорка ли, притча ли – не знам - „В живота на всеки човек, непременно влиза едно куче, което неизменно го чака в края на „тунела” на „онзи свят”, за да го преведе през водите на Лета на другия бряг... за да не се страхува, да премине с верен приятел - Чака го толкова дълго, колкото е нужно - неуморно, с вперени в мрака очи…затова и кучетата си отиват по-рано”
Вярвам, че Тайни, може би няма да стои в неизменно очакване точно за мен, но ще дойде навреме…
Обичах те, и те обичам Тайни! Обичам те, „Рейна”, „Царице”, с пищна осанка и с глава като лимон...момиче с кюмюрени очи, и топличко, пулсиращо сърце…! Идвай, в сънищата ми идвай и, тичай в сърцето ми - то е и твое... и само, само ме обичай!
Следва…но не продължение... следва Любовта - в което и каквото и да е сърце и измерение.
Благодаря ви, приятели, че бяхте с мен и простичкия ми, но истинен разказ - спомен за Тайни!
ренета
© Ренета Първанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви за вниманието и хубавите думи, Аделина, Албенче, Ангеле!
-
За да напишеш нещо подобно на Градушките, трябва да си предимно силен. Силен, за да се отнесеш достатъчно отговорно към събитията. Силен, за да се отдадеш на мрачните сцени, за да ги опишеш максимално реалистично и разбираемо. Прозата е онзи "по-голям формат на поезията", където всеки ред трябва да задълбочава, вълнува и доказва емоцията. Ако романът е силен и запомнящ се именно заради драматизма в него, то умението Ви да докосвате така умело и в другите си произведения - е вече стил! Поздравления, напред и нагоре!
-
И аз ти благодаря, Рени, за този разказ за Любовта! Прегръщам те!
-
Очакваме още Тайни от теб, Рени. И все така Откровенно красиви.
-
Райне, Ели, Пепи, Ангеле! Благодаря, че прочетохте и споделихте за обичната ми Тайни!
-
Толкова обич..и топлинка в думите ти. Благодаря...и аз имах вярно кученце...разказът ти ме успокои някак. Стана ми по-леко.
-
Вярвам, Рени, че сънищата ти са твоята връзка с душата на Тайни.
Вярвам във взаимната ви любов, и плача от възторг и мъка...
Ти имаш голямо сърце,Рени, и заслужаваш да бъдеш обичана – с цялата безкрайност на това чувство.
Благословена бъди! -
Колко вълнуващо си описала преживявания и емоции...и на сън, и на яве, Рени! Много силна връзка сте създали с Тайни...Така е, животните са част от Природата, която ни заобикаля и сме взаимосвързани. А от кучето, човек може само да се учи, що е безусловна любов и всеотдайност. Жалко, че живеят толкова малко!...Вълнуващо четиво!
-
От Страх - до Разтваряне!
Тайна Всемирна...
която нежно кръщава в Любов.
От гниене бавно - до пълно изгаряне!
Болест, старост - в забрава.
Живот: винаги Нов! -
Гавраиле, аз ти благодаря, че сподели точно това - моето усещане е абсолютно същото, "подплътено" с много лично преживяни събития... Благодаря ти!
-
Рени,винаги си мисля че нещо ни свързва всичко това което ние наричаме животински свят.Може би не го осъзнаваме но винаги го чувстваме със своето подсъзнание.
-
Владимире, благодаря, че прибра в "любими"!
Галя Борисова, благодаря и на теб! -
Васе, така е - благодаря ти!
-
Златна! Благодаря ти! С обич я написах "Тайни" - така е. Ако беше сред приятелите ми във ФБ (...потърсих те, но те няма там...) щеше да я видиш - тя краси корицата на профила ми - това е истинското и име "Тайни"!
Дани Сулакова, Доче Георгиева, благодаря ви, че приютихте Тайни в "любими"! -
Хубаво е да имаш истински приятел, на този и на онзи свят! Дано ни чакат! Поздрави!
-
Тайни не си е отишла завинаги, защото ти я носиш в сърцето си!
"Тайни" е хубаво заглавие за разказ и за книга!
Поздравление, Анице! Написала си "Тайни" с много обич! -
Благодаря ти, мила Наде!
-
Тук съм, Ренко. Просто нямам думи за коментар.
-
Лия, Силве, Марианче, Роби, Любо - много ме трогнахте! Благодаря ви!
Младене, благодаря, че си поставил в "любими"! Благодаря и на Владимир за "любими' на 1ва част! -
Чудесна трилогия за силата на Любовта - онази искрена и безпределна Любов, на която много малко човешки същества са способни. История, описана трогателно и завладяващо. Почитания, Рени!
-
Затрогващ разказ за онази - истинската, неподправената Любов!...
Все още въпреки тежките ни делници, сме запазили чувствителността в душите си, която ни прави хора!...
Благодаря за този текст, Рени!... -
Спасението е в любовта, а най-вярната е кучешката. Нямам думи. Съпреживявах, докато четях, Рени. Върна ме години назад, когато и аз намерих приятел в едно улично куче - Пешо. Идваше с мен на работа, чакаше ме пред вратата и после ме изпращаше.
Благодаря ти и аз. Ще запомня този разказ. 💓 -
Любов!...Нищо повече ,Рени! Благодаря!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
