Тя стоеше до прозореца и пушеше. На фона на смрачаващото се небе изглеждаше красива, с разпуснати коси и нежни извивки на фигурата, почти като момиче. Но защо ли така жадно смучеше цигарата? Та току що беше изживяла няколко експлозии, които разтърсиха не само тялото ѝ, а и душата ѝ. Но Тя се беше впила в цигарата, сякаш от това зависеше животът ѝ! Какво пък, явно за нея това беше само секс! И любовта, която тя не изпитваше към него търсеше в цигарата. „Не миличка, не можеш да я намериш там!“- пробягна в ума му- „Тя е в сърцето, а не там, където ти се струва.“ Последното прозвуча доста двусмислено, в цигарата или там по-надолу? „Не бъди циник“- упрекна се той - „Все пак преди малко беше в прегръдките ти!“ Сладостни тръпки, кой ли би устоял на тях?! Някога, когато беше монах, в друго прераждане, мечтаеше за жена, като нея. Сега я имаше, но мечтаеше да е сам! Такъв е живота, урок след урок и получаваш това, което не търсиш или си търсил преди. Глупава философия, като постъпките му. Знаеше слабото място на жените и го използваше, за секс, за други цели. Някога беше отгледан от две жени, майка му и сестра му и научи всичко за жените. По-добре да не беше, доста от тях беше разплакал, доста от тях бяха изпадали в състояние на дива ярост, като разберяха жизнената му философия. Той беше типичен използвач, минаваше от фуста на фуста. Нямаше спирка,  никакви илюзии и никакви мечти, докато не се натъкна на една Жена,  с главно „Ж“! Тя беше истинска, жива, не прекалено емоционална, но външно и вътрешно красива и това го порази. Промени виждането му за жените, като за лъскави играчки,  с които е хубаво да си поиграеш, но не е нужно да притежаваш. Нея обаче искаше да има! Напълно и изцяло! Да бъдат заедно непрекъснато! Съдбата му се смееше в лицето. На него непривързания, каква ирония! Покорителят на женски сърца, сам в плен на... любовта! Промени се, както се променят бреговете на реките след бурните пролетни води. Стана това, което другите жени щяха да оценят по достойнство- Джентълмен.  До дъното на съществото си. Правеше всичко за любимата и то от сърце и без да чака награда за това. Съдбата му се изсмя отново. На любимата не ѝ пукаше много за чувствата му, но използваше неговите способности в леглото за собствено забавление и удоволствие. Така е, ролите се размениха. Доскорошният бонвиван, търпеше същото от нея, което правеше с жените преди тя да се появи. Ще кажете,  пада му се. Може би. Но той се промени и това беше по-важно от всичко друго. Любовта потече към всички хора около него. Той не жалеше сили и енергия да я дава навсякъде. Безрезервно и без да търси отплата. И Съдбата го помилва. Дари го с истинска любов, с истинска връзка. Да! Тя се влюби в него също. Най-сетне! До полуда! Безумно! И стана една... Заредиха се дни, месеци и години в неземна любов! Но не това беше интересното, защото тук виждаме „хепи енд“ или може би „хепи ендинг“ и нашият кратък разказ ще приключи в унисон с последните позитивни тенденции в мисленето на хората или поне така ни се иска. Не, има малко продължение. А то е, че любовта към Нея, Го отвори за любовта въобще. Той почувства пулса на Цялото, усети Дъха на Вселената и изпита Космическата любов, като тя стана ежедневна негова спътница, а Той неин верен Проводник! Тук вече слагаме края на разказа, а както се убедихте има и Поука, но нея оставам на Вас, мой скъпи Читателю!