Там, където свършват приказките
Едноактна камерна пиеса
Канцелария. Бюро, на което има само преносим компютър. Шкафове с папки, на които стоят надписи на последните петнайсетина години. Пред бюрото празен посетителски стол. Зад бюрото - голям директорски стол. На него седи строго облечена служителка на средна възраст и пише на клавиатурата. Спира, подсмихва се, взира се в монитора, устните ѝ шептят, май „говори" с някой.
На вратата се чука. Служителката с досада:
Тя: - Дааа!
Вратата се отваря и в канцеларията влиза мъж на средна възраст с дебела чанта за документи. Усмихва се виновно и сервилно.
Той: - Добър ден, инж. Димитрова!
Тя: - Да кажем, че е добър.
Той: - Девет и двадесет и пет е... и...
Тя: - Е, и?
Той: - Четвъртък е...
Тя: - Много добре знам, че е четвъртък! И? ...